В миналото до целебния извор стигали слепи, сакати и хора със заболявания по кожата. Като пиели от водата, хвърляли патериците и очилата, отдавали слава на Бога и оставяли по нещо. Местната турска власт и църковната гръцка се скарали кой да прибира печалбата от святото българско място и забранили на свещеника да служи. Скоро всичко потънало в забрава. Но дошло време и местният краевед Димитър Кунчев преоткрил историята в статиите на австрийски военен журналист.
"Съвсем случайно Ангелуш открива тази вода, след като сам той е имал рани и се е мил. Животните, дето са имали рани, също ги е мил. Той е бил овчар и е помогнала тази вода - и на него, и на животните. И по този начин се разпространява, че тази вода е лековита”, разказва Костадинка Кунчева.
"С кораба "Радецки" са идвали всеки ден и са пътували - това цялото тук е било направено със шатри, а в селата Срацимир и Бръчма са отсядали за по-дълго време и са идвали с бастуни, с патерици и са си отивали без тези неща”, допълни Станчо Маринов, бивш кмет на с. Срацимир.
На Великден владиката на Доростолска епархия дядо Амвросий прави тържествен Пасхален водосвет на Аязмото и така продължава делото на предшественика си - покойният вече митрополит Иларион, който е искал мястото да бъде за поклонение и изцеление на хората.
"Ей там, в нивата, ние намерихме и камъните, дето са били на кладенчето. Не случайно тази местност цялата се казва "Аязмото", разказва още Костадинка Кунчева.
Мнозина от присъстващите са убедени, че водата помага, но само ако се подходи с вяра към нея:
- Смятам, който вярва, наистина е лековита.
- Лекува кожни заболявания, полезна е за очите - очни заболявания и който има вяра, смятам, че ще му помогне.
- Аз съм пробвала - външни рани лекува, но само да вярваш.
- Да, вярвам, щом хората си вземат от водата, значи има нещо вярно.
- Ами всичко е въпрос на вяра. Щом има вяра, всичко се лекува.
"И тука една жена имаше, която идваше постоянно тука и кожните й обривания бяха много сериозни и се излекуваха”, каза Станчо Маринов.
"Аз минавам случайно оттук някой път и виждам, че идват хора, пълнят си вода… И самото място е атрактивно, спокойно, някои хора даже са си направили тука мини футболно игрище, идват на пикник, въобще мястото предразполага към всякакви емоции”, заяви Йордан Чешмеджиев, кмет на с. Срацимир.
Още не е ясно какво бъдеще предстои на Ангелушевото кладенче - като място за поклонение, за изцеление или просто за отдих сред тишината. И макар пълноводната река вече да я няма, желанието на някогашния свещеник Ангелуш там да се служи на български език пред дошлите от близо и далеч поклонници вече е изпълнено.
