Едва 16% от учениците и 29% от студентите посягат към сериозната литература. В същото време прави впечатление, че се отварят нови книжарници, развива се търговията с книги и в интернет.
„През последните две години доста нарасна покупката на книги в интернет, онлайн покупката на книги, появиха се доста книжарници. Това означава, че все повече млади хора купуват книги, тъй като покупката онлайн е също така, да кажем, приоритет на младите”, смята Ангел Тодоров.
Той е организатор на първия български опит за световен рекорд по най-масово четене. Според него държавата може да стимулира интереса на младите към литературата с по-добри библиотеки и по-ниско ДДС върху книгите. Точно липсата на пари и една от причините младежите да не четат.
„Един тийнейджър с 50 лева или по-малко не може да ги отдели за книги, но има родители, които идват с цел да купуват книги на децата си, които децата им са ги видели, например, в интернет”, разказва Милена, която е продавач в книжарница.
„Младите хора в днешно време имат привилегията да заложат на личния избор и да имат многообразие от канали за достъп до познанието и си мисля, че четат, може би. В някакъв смисъл, някои примери като кандидатстудентските кампании ни навеждат на мисълта, че все по-малко се чете...”, признава доц. Иван Иванов от СУ.
Често задължителната литература за лятото на учениците е единственият им досег с книгата. Въпреки всеобщото мнение, че младежите стоят пред компютрите по цял ден се оказва, че делът на българските момичета и момчета, които всекидневно ползват компютър е доста под средното ниво за Европейския съюз.
И още тревожни данни – в последните години, заради липсата на пари, младежите остават да живеят при родителите си все по-дълго - до около 30-ата си година. Освен това българите са едни от най-късно започващите работа, заради ниското заплащане и лошите условия, които им се предлагат.
