
Последното закрито училище е в село Превала. Родителите не успяват да съберат необходимия брой ученици, за да го запазят.
"А ние искахме, събрахме деца от Бели Мел, Митровица, Копиловци, за да бъде тук училището. Обаче не стана. Двайсет и три деца бяха, трябваше още едно", разказва Симеонка Тодорова.
Два автобуса извозват децата всяка сутрин от околните села до Чипровци. Тази година училището няма да може да събере неоходимите 18 ученика, за да продължат средното си образование. С всяка изминала година семействата, които имат възможност, се преселват в Монтана и други по-големи градове, за да осигурят прехраната и обучението на децата си.
"И постепенно намаляват. Сега, излизайки от осми клас, в пети клас ще дойде едно дете от Превала, едно от Мартиново, от Ковачица едно и така. От селата ще пътуват много малко деца", казва Емилия Иванова, директор на СОУ "Петър Парчевич", град Чипровци.
След една-две години има опасност да бъде затворено и единственото основно училище в Чипровци, притеснени са жителите в района. Тази година Теди завършва основното си образовение. Най-близкото място, където може да продължи да учи е Монтана.
"Е, ако отида в Монтана, ще е много хубаво. Това е моята мечта. Докато ако остана на село, няма просто какво да правя. Няма работа, няма нищо", споделя Теодора Красимирова.
Майка й е с 46 лева инвалидна пенсия, а баща й от две години не е получавал заплата. Всеки ден това семейство яде само сирене, което сами произвеждат и хляб, който вземат на вересия от магазина.
Това означава, че Теди ще остане без образование.
"Ами така е. Щом няма училище. Тя да ходи до Монтана, пет лева й е пътя само. И квартира трябва, храна, а дрехи? Тъжно е. Много е тъжно. Защото стана така, че да искаш да учиш и да не можеш да учиш", споделя майката на момичето.
На село или на училище. Пред тази дилема са изправени още 14 от съучениците на Теди.