Преди 50 години Евксиноград е абсолютно затворена зона и самостоятелно осигурява водното спасяване. За повече безопасност през 1962 г. ръководството се обръща към група учители по физическо, които през лятото работят като спасители. Сред тях е днешния шеф на водноспасителната служба към БЧК във Варна - Лаврентий Силов.

"Ние бяхме първите частни лица, така да се каже, които влязоха на работа там и още когато влязоха, направиха ни един инструктаж и казаха: "Внимавайте, на плажа сте вие". Беше интересно, защото попаднахме в една среда, която беше много далеч от нас, ние бяхме обикновени хора и влязохме в досег с тези, които водеха съдбините на страната ни", спомня си Лаврентий Силов.

Спасителите наричали Тодор Живков и близкото му обкръжение Голямата четворка.

"Всяка сутрин се събираха на Адамовия плаж, получаваха един бюлетин, в който даваха всички нови неща, много от тях въобще не стигаха до хората. Те ги обсждаха и взимаха решения по тях. Тези бюлетини оставаха и ние имахме удоволствие или щастието да погледнем в някои неща, които са на ниво, което не е наше", каза Силов.

Например нота от съветското правителство - да си приберем политически бежанец от Москва, който бил там на екскурзия.

"Харесали го някакви моми, красавици, прибрали го в някакво общежитие и два месеца го няма. Групата се връща, но явно му е омръзнало, излязъл да се разходи и те го прибрали: "Какъв си, бе?", "Ми, бежанец политически"

Иначе, докато Тодор Живков бил в морето, Лаврентий Силов, го съпровождал с малка дървена лодка. Председателят на Държавния съвет плувал много добре – по повече от половин час.

"Имаше талян на Траката, отиваше до таляна, което беше някъде 500 метра, но веселото беше това, че преди да влезе във водата, имаше една гумена шапка, която я пълнеше с вода и си я слагаше на главата, за да му е хладно. И имаше подарък един пояс, който му беше подарък от един от големите - не си спомням Хрушчов ли беше тогава или кой, беше личен подарък, двоен пояс, който си го слагаше и с него плуваше дотам", разказа Силов.

Мара Малеева плувала добре, но се страхувала от дълбокото. "И тя плуваше 2-3 метра и спира и пита "Как е, няма ли да се удавя, няма ли опасност?" и това беше и малко тежичко."

Някогашният личен спасител на Тато казва, че той не бил капризен. Лаврентий Силов навремето се движел по алеите на Евксиноград с мотор с кош.

Лаврентий обобщава, че раздутата администрация била проблем и преди 50 години, тогава и днес.

"И много бързо започнаха да обрасват около тях с хора, които се приобщаваха и стана едно лавинообразно нарастване на тази управленческа маса, която естествено води до безкрайни разходи и разхищения стигнахме за съжаление до неща, които и днес продължаваме да ги влачим и как ще се справим не знам."