
"Шок" е думата, която използваха почти всички британци, за да коментират пред екипа ни кадрите от дома в Могилино.
Джан Кътигам: "Честно казано, плаках. Бях потресена от това, което видях".
Вал Рийд: "Това, което най-много ме притесни, бе начинът, по който се отнасяха с тези деца. Нямаше достатъчно занимания за тях. Хората в дома не си общуваха добре с децата".
Вики: "Бяхме шокирани, да бяхме шокирани. Децата не получаваха добри грижи".
Андрю: "Там трябва да има повече квалифицирани специалисти. А в дома хората просто ги преобличаха, хранеха ги и ги оставяха. Не видяхме занимания с децата или нещо подобно".
Вики: "Тук при нас се опитват да получат дори най-малката реакция от детето - лека усмивка, лек поглед на внимание, дори най-дребното нещо и са много доволни когато го има. Но това, което видяхме за България, беше напълно различно. Децата въобще не бяха насърчавани, което е много е тъжно".
Сестра Рейчъл Кук е готова да предаде опита си и в България. 5 години прекарва в Румъния, за да обучава персонала в домове за изоставени серопозитивни деца.
Рейчъл Кук: "Ако в България кажат - Имаме нужда от допълнително обучение в тази област, могат да бъдат направени допълнителни курсове по квалификация, наши сестри могат да идват за известен период. Ще бъде страхотно, ако отворите вратите нашите специалисти да предадат знанията си".
След излъчването на филма, във Великобритания започва кампания за по-добри грижи на децата в българските домове. Хиляди британци изпращат петиция до правителството и настояват и за политическо влияние. Създаден е и Фонд за "изоставените деца на България".
Сандри Шъбейн: "Имаме подкрепата на 4 500 души, които са се регистрирали само до миналата седмица. Много от тях страстно участват и искат да помогнат, за да се промени нещо.
Разговаряхме с депутати, има много хора, които искат да направят дарения само за да помогнат по-бързо да започне процесът на извеждането на тези деца от домовете, насърчаване на семействата и стартиране на програми. Това е, което вярваме, че ще постигне промяна".