Най-често в платформата „Как се пише“ хората проверяват как се пише „не знам“ – слято или разделено.
„Тя е сред 20-те най-популярни публикации“, каза в "Лице в лице" Павлина Върбанова, създателката на платформата. Тя е филолог, доктор по български език и автор на учебници за прогимназиалния и гимназиалния етап.
„Хората, дори и теоретично да знаят правилата, те не се чувстват сигурни, когато ги прилагат. Това е много голяма несигурност в нашите познания за правилата в българския език“, каза Върбанова.
Сред 20-те най-отваряни публикации в сайта за последните шест месеца са още статии за пълен и кратък член, както и как се пише „по принцип“ – слято или разделено.
По думите на Върбанова групата от правила за слято, полуслято и разделно писане на думите е голяма болка за много хора. Конкретно в този раздел публикациите са между 120 и 130.
„Това е в състояние да откаже всеки пишещ българин да се интересува от тях и да се старае да ги усвоява, след което да ги прилага“, каза още Павлина Върбанова.
„Понякога има толкова сложни казуси – да речем за „сърдечно-съдов“. Тук имаме голям проблем, защото правилата казват едно, в действителност е друго. Трябва да се съобразим дали това понятие произлиза от сърце и кръвоносни съдове, или от сърдечни съдове, които са в самото сърце. Ние сме принудени да влизаме в толкова тънки детайли в една съвсем различна област, за да можем да пишем правилно. Това не е редно“, коментира Върбанова.
Затова тя отправи апел към специалистите, които отговарят за кодификацията: „Колеги, крайно време е да преосмислите концепцията за слято, полуслято и разделно писане, защото тя е кошмарна.“
„Промените да са така, че те да бъдат и малко по-близки до езиковата интуиция на съвременния българин, за да го улеснят поне малко“, допълни Павлина Върбанова.
Защо стана масово в множествено число вместо две „ии“ да се пишат „ий“?
„До скоро си мислех, че причината за тази грешка е нежеланието да се направи елементарен анализ. Щом като формата е за множествено число, тя няма как да завършва на „й“. Понеже обаче в миналото удареното „и“ нямаше как да се изписва с ударение така както следва да бъде, тогава ние използвахме „й“ по принуда. Така хората свикнаха да смесват“, обясни Павлина Върбанова.
Тя отправи апел и към Министерството на образованието във връзка с новите учебни програми.
„Много ми се иска при тази дълга и обстойна подготовка МОН и всички специалисти, които ще работят по тези нови програми, да се опитат посланието в новите учебници по БЕЛ да бъде „езикът - това са безброй възможност, използвайте ги“, а не „езикът – това са правила, научете ги“. Защото в момента основното послание в нашите учебници е това. Ние натоварваме учениците с това да усвояват теоретични знания, които няма да са им толкова необходими при практическата употреба на българския език“, смята Върбанова.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
