Радичков си тръгна от нас в най-българския месец, както сам наричаше януари, а годината бе 2004-та. Три лета по-късно неговите приятели се събраха, за да го почетат и да си спомнят мъдреца от Калиманица, оставил ни в завещание своя богат, невероятен свят. "Всъщност това беше едно щастие, че ние бяхме негови приятели. Това е смисълът на едно такова нещо, съхраняване на паметта на една толкова високо духовна личност", каза акад. Светлин Русев.
И трябва да го помним, защото са някакъв пример, някакъв критерий, в който трябва да видим ние къде сме, особено във суматохата в днешния ден, отбеляза проф. Крикор Азарян.
Проф. Попов започва скулптурата още докато Йордан Радичков е все още жив. Бих искал да го познават, бих искал да покрива представата за него, до колкото е възможно, въпреки че съзнавам, че това е доста утопична работа, споделя той.
И макар че откакто ни напусна Радичков, ние останахме под дървото, подобно на Лазаровото куче - сами, неговите приятели се надяват, че всички, които минават покрай монумента - и знаещи, и незнаещи, ще отнасят със себе си частица от светлината, с която Създателят го беше дарил (вж. негови произведения в LiterNet.bg).
