
Идеята за този своеобразен музей на човешките емоции хрумнала на двамата хървати Олинка Вистица и Дражен Грубишич, когато се разделили след 4-годишен съвместен живот. Зададохме си въпроса как да изтрием от паметта си този мъчителен период от живота си, заяви Олинка.
Всъщност действителните създателите на музея са хората, чиито любовни истории са приключили с раздяла. При всяка спирка на тази пътуваща изложба местните жители са призовани да предоставят вещи, които им напомнят мъчителния период на семейната раздяла, и да напишат на къс хартия онова, което им е на сърцето, допълни тя.
Много от текстовете в бележките са изпъстрени с хумор, други - с цинизъм, а макар и рядко, се появяват и такива, които свидетелстват за съжаление. Под булчинска рокля е написано - Мога ли да я взема, ако отново се омъжа?
Представен е също мобифон, който млад мъж е оставил на бившата си приятелка, за да бъде сигурен, че тя повече няма да го търси. Сред експонатите е и химикалка, за която жена съжалява, че навремето не е счупила.
Това щеше да ми попречи да му пиша романтични неща, които той не заслужаваше, пише в бележката към експоната. Бележката към бял жартиер, който никога не е бил носен, пък издава съжаление - Може бе, ако го бях носила, връзката ни щеше да продължи по-дълго.
Опитваме се да покажем абстрактни усещания откъм материалната им страна, обясни Звонимир Добрович, един от организаторите на изложбата в Берлин.