През 1992 и 1997 година с две последователни решения поземлената комисия в Стрелча връща земята на Нягол Георгиев. Семейството му засажда рози. Култура, за която са необходими две години непрекъснати грижи, за да даде първа реколта.

Тогава поземлената комисия решава, че точно парцела с розите ще е собственост на църквата. При забиването на новите колчета, обаче досегашните собственици не са извикани. Така повече от 10 години хората работят земята, когато през 2006 г. фирма, с която църквата е сключила договор започва да си я иска.

Няколко пъти Нягол Георгиев ходи при кмета на Стрелча да пита, какво да прави – без резултат. Непосредствено преди прибирането на реколтата сега, хората получават протокол, че земята им е иззета като междувременно никой не ги е спирал да я работят. В деня, когато идват да берат те са изгонени с охрана, а един от джиповете отива в дома им за разговор с внука на Нягол Георгиев.
В протокола за изземване на земята е записано, че църквата може да ги обезщети.

Според кмета на Стрелча проблемът е, че хората не са извадили навреме нотариален акт за земята си и сега тепърва трябва да водят дела: “Има морални човешки закони и имат право хората да си получат това, за което са положили труда, а за следващата година да си търси правата арендатора”.

Нягол Георгиев е сезирал прокуратурата. Отговор засега няма. Междувременно пазени от охрана, работниците на арендатора приключват с прибирането на това, което друг е засадил и работил.

***
Българката маслодайна роза от години е визитна картичка на страната ни. Защо нашата роза е сред най-търсените както за парфюми, така и за лекарства разкрива един от водещите германски специалисти по етерични масла - проф. Дитрих Вабнер.

Целият си живот проф. Дитрих Вабнер посвещава на розите. Потомък на лекари, професорът завършва медицина, но се посвещава на химията, за да разгадава тайните на розите и за да създава лечебни продукти от тях. Розите го отвеждат в над 40 държави в света, където се произвежда розово масло и вода. Преди 30 години по покана на свой колега пристига в Българската Розовата долина.

Според професора българската роза има един специфичен мирис, който я различава от всички останали. Това е една по-силна и по-плътна миризма. Не е толкова сладникава като на останалите, а с тръпчив привкус.Това е усещане, което не може да те умори или да те отегчи. Естествено не трябва да се забравя, че и химичният състав на българската роза е много по-интересен. Това е причината българското розово масло и вода да станат основни съставки в лечебните продукти на професора. Всяка година той си ги набавя от български производители.