Само 9 депутати не достигнаха, за да може гласуването да бъде легитимно. Заради липса на други кандидати след оттеглянето на Гюл, друго гласуване няма да има, а Турция върви към предсрочни парламентарни избори, които ще бъдат на 22 юли. Както и на първия тур и сега главната опозиционна партия – Народнорепубликанската, бойкотира вота. Конституционният съд анулира първия тур именно заради липса на кворум. Президентските избори показаха дълбокото разделение между привържениците на светската държава и тези на управляващата проислямистка Партия на справедливостта и развитието.
Поддръжниците на светския ред са против кандидатурата на Гюл, защото се опасяват, че управляващата партия ще увеличи влиянието си и ще засили ролята на исляма за сметка на светските устои на държавата.
Миналата неделя един милион души демонстрираха в Истанбул в подкрепа на секуларизма и против правителството. Перспективата за президент бивш ислямист и първа дама с мюсюлманска забрадка изостри напрежението в южната ни съседка. Армията, смятана за пазител на светския ред, предупреди, че може да се намеси.
По-рано тази седмица управляващата партия се обяви за конституционни промени, сред които възможността държавният глава да се избира пряко от народа, вместо от меджлиса, както е сега, и да може да служи два петгодишни мандата, вместо един седемгодишен. Ролята на държавния глава е церемониална и символична, но носи символа на първия турски президент Мустафа Кемал Ататюрк, който основава светската република през 1923-та година.
