Той обеща нов закон за политическите партии, който ще даде повече права на опозицията. В същото време Путин порица живеещите в изгнание руснаци, че наливат все повече пари за дестабилизиране на властта.

Осмото послание на Владимир Путин към Федералното събрание бе и най-дългото - час и 14 минути. То бе прекъсвано от аплодисменти 46 пъти, или средно през минута и 10 секунди. Руските медии коментираха, че това е послание каква да бъде Русия след Путин. По-силна на международната политическа сцена, по-богата и с по-здрава вътрешна власт.

Владимир Путин: “Ще ви кажа направо. Не всички искат нашата страна да се развива по стабилно и устойчиво. Има такива, които лицемерно, използвайки псевдодемократична реторика, искат да върнат близкото минало - да грабят националното богатство, да ограбват народа и държавата, други да ни лишат от икономическа и политическа независимост. Налице е нарастване на парите, идващи от чужбина, за намеса в нашата вътрешна политика”.

Путин упрекна партньорите на Москва по този договор, че дори не са ратифицирали адаптирания вариант на договора за съкращаване на конвенционалните въоръжени сили в Европа , а в същото време искат да бъдат изтеглени руските войски от Грузия и Приднестровието.

Владимир Путин: “Те използват ситуацията, за да концентрират военни бази близо до границите на нашата страна. Нещо повече, те планират разполагането на елементи от противоракетната отбрана в Чехия и в Полша. Същевременно новоприетите членове на НАТО, като Словакия и балтийските републики, в нарушение на предварителните споразумения с Алианса, не са се присъединили към Договора за съкращаване на конвенционалните въоръжени сили в Европа и това крие за нас непредвидени изненади. В тази връзка смятам, че е необходимо да се обяви мораториум върху изпълнението на договора от страна на Русия”.

Договорът за съкращаване на обикновените въоръжени сили в Европа бе подписан през 1990 г. в Париж от 22 държави. Целта му бе се създаде баланс на силите в Европа чрез намаляване на оръжията, използвани от конвенционалните въоръжени сили, като танкове, бронирани машини, артилерийски системи, бойни самолети хеликоптери.

Москва обаче недоволства, че НАТО нарушава не само договора, но и негласните споразумения със Запада - Алиансът да не приближава войски и бази към границите на Русия.

В норвежката столица Осло генералният секретар на Алианса Яп де Хоп Схефер ръководи срещата на външните министри от НАТО с техния руски колега Сергей Лавров в Осло. Той заяви, че НАТО иска да ратифицира адаптирания вариант на документа, след като Русия изпълни своите ангажименти.

Алиансът призовава Москва да изтегли своите войници от Грузия и Молдова. От своя страна държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс определи като абсурдни опасенията на Кремъл относно американския план за разполагане на елементи на противоракетния щит в Източна Европа: “Нека бъдем реалисти. Идеята, че по някакъв начин 10 ракети прехващачи и няколко радара в Източна Европа заплашват руските стратегически ядрени позиции е просто смешна. Това го знаят всички. Руснаците имат хиляди бойни глави. Твърдението, че биха могли да бъдат спрени техните ядрени планове с няколко изтребителя просто няма смисъл”.

На срещата в Осло ще се обсъдят и разногласията между НАТО и Русия за бъдещия статут на Косово.