Агенциите до последно се въздържаха от категорични прогнози, но е ясно, че битката за първото място ще е между ултра националистите от Радикалната партия на Шешел и демократите на Борис Тадич.

Вероятно притеснени от възможния обратен завой, ако радикалите вземат преднина, през последните дни в Белград пристигнаха редица европейски политици и лидери, които поощряваха избирателите да излязат да гласуват и да изберат проевропейското бъдеще.

В последните дни тук бяха гръцкият премиер Костас Караманлис, австрийският външен министър Урсула Пласник, шефът на шведската дипломация Карл Билдт. За финалния митинг на демократическата партия на Тадич вчера вечерта долетяха и бившият немски канцлер Герхард Шрьодер, македонският премиер Никола Груевски както и българският премиер Сергей Станишев.

Главният въпрос на изборите стана казусът за бъдещето на Косово. Това обаче не впечатли самите граждани на Косово, които смятат че изборите надали ще променят значително бъдещето на протектората.

Много от избирателите обаче не се съгласиха с политиците и ги укоряват, че големите проблеми на хората са преди всичко икономическите.
Всички партии обещаха на сърбите по-добър живот, по-висок стандарт, европейска интеграция и защита на националните интереси. Не повече от пет от кандидатстващите 20 листи обаче, имат шанс да прескочат 5%-бариера и да попълнят 250-те места в Скупщината в неделя.

В сръбските избори за първи път от 15 години ще участват малцинствата. Албанците в Южна Сърбия се надяват да спечелят поне едно място в бъдещия парламент. Според анализатори, участието на албанците означава напредък за ситуацията както в Южна Сърбия, така и в съседно Косово.

Албанците в Южна Сърбия, където през 2001 година имаше ожесточени сблъсъци със сръбската армия и едва не се стигна до нов въоръжен конфликт, сега сформираха собствена коалиция. Районът на Прешево, Медведжа и Буяновац през последните пет години е относително спокоен, но албанците, които са мнозинство, се оплакват, че Белград ги пренебрегва и потиска. Казват, че са дискриминирани, когато става дума за отпускане на помощи и инвестиции от централното правителство.

Риза Халими - лидер на албанската коалиция за долината Прешево: “Много трудно ще убедим нашите съграждани, че ще имаме някакво влияние и ще сме активна част от правителството, че ще участваме в правителствените структури. Съмненията тук са много силни”.

Хавчъ Халиди - учител в гимназия в Прешево: “Нямаме свобода, нямаме образование или здравно обслужване, нямаме и съдилища. Какво да очакваме от изборите, от двама-трима или петима депутати, които ще са в сръбския парламент?”.

Южна Сърбия граничи с Косово, което е международен протекторат от 1999 година и се очаква следващия месец да бъде решен окончателния му статут - най-вероятно ограничена независимост. Западни дипломати се надяват, че участието на албанци в изборите ще донесе успокоение в региона и може да убеди косовските сърби да останат в областта и да не я напускат, както повечето от тях планират.

Хората в разделения град Косовска Митровица са единодушни, че ако международните миротворци напуснат, двете общности неминуемо отново ще са на ръба на войната. Един малък инцидент може да доведе до голяма експлозия и ще са нужни месеци за нормализиране на обстановката, смятат местни анализатори.