"Който се занимава с тоя занаят, трябва да си говори с дървото. Много трябва да го обича и трябва да го разбира. Защото дървото, това е отрязано сигурно преди не знам колко години и е съхнало и такова, то продължава да си живее. И вече ти като го пък изработиш и оживява още толкова, вече става някаква приказка”, разкри Михаил.
След дългогодишната си работа той смята, че търпението и здравият кръст са най-важни в професията му. Дърворезбата е изкуство, което ползва естествени материали и заимства всички мотиви от природата.
"Вече, като почнат да се правят нещата, вече дървото те води, защото не може всичко да се реже само по жили. Вече има напреко жили, там вече технологията е друга. Длетото се върти - трябва да е много остро. Не е като в пита кашкавал да режеш и накъдето и да тръгнеш, всичко да е гладко и да... става екстра”, допълни той.
Михаил предпочита да работи с орехово дърво. За резба са подходящи също череша, явор, ясен и липа.
"Иначе като длета, ей тези са наследство от стария майстор, част от тях са пък негово - той ги е наследил от неговия баща”, показа той.
Михаил се е учил от дядо си - известният дърворезбар Иван Маранов.
"И имаше репетиции. Гледал съм го той как върти, позицията, постановката на ръката, как се е облегнал. Копирах го, защото ми беше притеснено - защото знаех, че това ще е първото нещо, което ще иска да види. Каза ми го малко преди да си отиде - че съм му взел ръцете. Съответно пък баща ми оттогава насетне ми вика бай Иван. Аз не съм Мишо за него”, разказа още майсторът.
Иван Маранов е майстор на едни от най-красивите разби в България, сред които са редица иконостаси и трона на цар Борис III. Най-мащабният му проект обаче е тронната зала на етиопския император Хайле Селасие, който майсторът твори в продължение на четири години в африканската страна.
"Това му е бил животът 4 години. А след първата година до него е седяла баба ми, лека й пръст. Тя със плетката - при него. Тя плете и му прави компания. Ето го тука дядото с вече готовия лъв. Това е гербът на Етиопия. Това е много интересна история - за лъвчетата. Започнал е да ги прави, прекарал е не знам колко дни в зоопарка – там, на място. И само ги е дебнал във всякаква поза - лъвовете като застанат и постоянно ги скицира и ги рисува. Ето ги тук лъвчетата как ги е рисувал в профил, анфас и започва да ги цепи с теслата. И не са му дали да си напише на видно място името. Тук някъде, под колоните, преди да ги сглоби, там е написал кой го е изработил, какво и е запечатал с това нещо.., Като най-лошото е, че откакто е направен, не е пипано това нещо и се нуждае от реставрация”, показа Михаил.
Освен специалното отношение към дървото, грижата за инструментите също е основна за работата на резбаря. Те винаги трябва да са добре наточени. За целта се използва изключително редкия критски камък, който Михаил е наследил от дядо си.
