От Лекарския съюз и Парламентарната комисия по здравеопазване предупредиха, че ако не бъде отменен този текст, ще се увеличи корупцията в лечебните заведения. Представители на здравните институции, болници, депутати и здравни експерти, обсъдиха реформата в болниците.

От 2006 година здравната каса поема изцяло финансирането на болниците. Клиничните пътеки стават 303 и ще обхващат 7500 заболявания.
Бюджетът на касата е ограничен, затова ръководството й иска да има лимит на болните. Например по една клинична пътека болницата да приеме безплатно 350 пациенти. Ако са повече болните ще чакат реда си по списък, в противен случай ще се харчи три пъти повече отколкото позволява бюджетът.

От Лекарския съюз и Комисията по здравеопазване предупредиха, че предложението нарушава Закона за здравното осигуряване и ще ограничи достъпа на пациенти до болниците, а ще увеличи корупцията.

От касата контрират, че в период от три месеца лечебниците ще могат да пренасочват парите от неизползвани клинични пътеки към тези, по които лекуват повече болни.

"За всички е ясно, че първата година ще има неудачи те би трябвало да се предвидят от правителството и да има социален чадър за хората, които са без здравни вноски”, коментира Юлия Джоргова – УБ “Света Екатерина”.

На дискусията отново се разбра, че догодина парите пак няма да стигнат.

Проблемът е, че цената на една клинична пътека, покрива само 60-70 % от разходите на болниците. Така миналата и тази година лечебните заведения натрупаха дългове. Решенията според Андрей Кехаьов, председател на БЛС са две:
“Единият подход е увеличаване на основната вноска. Другото е доплащане за съответните дейности, които не се финансират 100 %, иначе финансовите проблеми ще се задълбочат”.

Здравната вноска догодина остава същата. Никой от участниците във форума не посмя да каже, че и през 2006 година пациентите пак ще си доплащат.

От 2006 година Националната здравноосигурителна каса става единен и единствен източник за финансиране на лечебните заведения за болнична помощ по клинични пътеки.

Шест процента от заплатата на българина отиват за здравеопазване. Средствата постъпват в НОИ, а оттам, директно се прехвърлят в Националната здравноосигурителна каса. Касата разпределя средствата в 3 направления. Първото е доболничната помощ. Средствата се ползват от личните лекари, стоматолози, специалисти и за медикодиагностична дейност.

Второто направление е болничната помощ, като получател на средствата са болниците, изпълняващи националния рамков договор и работещи по клинични пътеки. Изключение са психиатричните болници, транфуционната хематология, хемодиализата и други, които ще се финансират от бюджета на Министерство на здравеопазването.

Третото направление са лекарствата. Така всеки един от нас плащайки здравни осигуровки може да ползва здравните услуги в тези три направления.

От догодина бюджетът на здравната каса предвижда приходите да бъдат 1,062 милиарда лева, като от тях 1,040 милиарда лева ще са от здравноосигурителни вноски.

Разходите са разчетени на 1,358 млилиарда лева. С най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания - 1,219 милиард лева или 89,8%. От тях - 614,4 милиона лева са за здравноосигурителни плащания за болнична помощ, 270 милиона лева за лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия, 111 милиона лева за първична извънболнична помощ, 111 милиона лева за специализирана медицинска помощ.

За медико-диагностични дейности са заложени 52 милиона лева и за стоматологична помощ 60 милиона лева. Заложеният бюджетен дефицит на здравната каса е 298 милиона лева, като се предвижда той да се финансира от резерва на касата в БНБ, който е разчетен в края на годината да достигне 349 милиона лева.