Той е същият, който бе открит в Турция и който отне живота на 64 души в югоизточна Азия.
В момента под пълна карантина се намират две селища в окръг Тулча, Южна Румъния.
В този район живеят около 15 хиляди души. Но според информация на румънските медии, засегнатият регион става все по-голям.
Румънските власти се обърнаха към Световната здравна организация с искане за противогрипни ваксини за хората от засегнатите райони.

Преди малко от един от тези зесгнати райони в Румъния се завърна Генка Шикерова, която беше първият български журналист по тези места, след появата на вируса.
Тя разказа как живеят хората в румънските селища, където вече е доказано, че има птичи грип, който е смъртоносен и за хората.
Населението на село Чамурлия де Жос е над 1200 души, които живеят изключително бедно. Там няма течаща вода. Почти във всяка къща има кокошки, гъски или патици. Непосредствено до селото е езерото Головица, което е пълно с прелетни птици. В същото време, домашните птици са навсякъде - по дворовете, по улиците. Дори и след предупрежденията за опасността, която съществува не прави впечатление, хората да са променили отношението си към домашните птици - да са ги затворили или да не ги пипат. Спокойствието в селото е в рязък контраст със съобщенията за паниката в аптеките на Букурещ, изкупуването и недостига на ваксини.

Също така прави впечатление и разминаването между официалната информация, която се подава за действията, които са предприети за ограничаване на опасността и реалността в селото.
Точно преди седмица беше обявено, че Чамурлия де Жос е поставено под карантина заради съмнение за птичи грип. Румънските власти започнаха поголовно избиване на домашните птици, а информацията, която идваше от Букурещ беше, че селото е непристъпно, а властите ще бъдат безкомпромисни в мерките за предотвратяване на разпространението на болестта.
Оказа се обаче, че в селото може да се влиза, а вътре проверки няма.
Почти седмица след пристигането на ветеринарните екипи и уплашени от новините, които слушат, хората вече чакаха пред домовете си, за да бъдат прибрани птиците им и дори ги носеха сами.

Независимо от разпространявана официално информация, че хората нямат директен контакт с птиците, някои от тях сами подаваха живите кокошки на ветеринарите без да имат предпазни средства.
Пернатите се умъртвяват с въглероден диоксид в пластмасови контейнери, а ветеринарите отказват да коментират работата си.
Упоените птици се изгарят в дупки край селото.
Независимо от неспиращите репортажи в румънските вестници и телевизии за ставащото в Чамурлия де Жос, официалните власти продължават да твърдят, че там не може да се влиза.