Откривателя на находката - археологът Даниела Агре, предполага, че венецът е принадлежал на тракийския владетел Керсеблепт, син на цар Котис Първи. Изложени са само златните находки, защото златото най-малко се нужде от реставрация. Датират от четвърти век преди новата ера. Венецът доказва уникалните познания на траките по отношение на обработката на златото - технология близка до съвременната с усукване на нишки и изтегляне на златните пластини. Апликациите към венеца са били пришити върху кожа и са падали около ушите на смел войн или цар.
"Това е гробът на тракийския владетел Керсеблепт, който е управлявал от 359-а година до 341-ва година. Той е син на Котис Първи и е управлявал тази част от Тракия, бил е почетен гражданин на Атина, единственият, на който гръцките полиси са плащали по трийсет таланта", обясни Даниела Агре, откривател на находката.
Находките са открити в дървен гроб, а не в гробница, както повечето досега. Предполага се, че тялото на воина е било пренесено отдалече, защото по костите са открити следи от консервация. В гроба, скован от талпи, са намерени ризница, шлем и копие, уникално запазена кожена шапка и за първи път - текстилна тъкан със следи от багрила. Те ще бъдат реставрирани и изложени в края на октомври.
