Вярва се, че в нощта преди християнския празник от изворчето бликва чудотворна вода, която има лечебна сила. Изворът е почитано място и от християни и от мюсюлмани от векове насам. Легендата разказва, че на това място е била нивата на един турчин, който имал сляпо дете. Веднъж, по време на жътвата, турчинът дошъл на нивата си, като довел и детето.
"Момченцето се заиграло тук, в калта. И от калта, в деня на света Марина, прогледнало", разказва отец Николай.
От тогава до сега всяка година на мястото се отслужва молебен, за да има водата очистителна и лечебна сила. Вярващите преминават пред иконата на света Марина, за да бъдат поръсени с чудотворна вода от аязмото.
След молебена всеки пълни в съд от изворната вода, за да я отнесе вкъщи. Вярва се още, че в деня на света Марина, водата има най-голяма лечебна сила.
"Водата е целебна. Помага силата, вярата в бог и истината. Това е", казва вярващата Йорданка Гинова.
В чест на християнския празник на мястото на лечебния извор се раздава курбан за здраве. От него се носи и на човек, който не може да дойде за да получи благословия.
