По-малко от една нова книга се пада на българин годишно. В останалите европейски страни хората си купуват по 11 нови заглавия. В същото време в почти 90% от нашите библиотеки в последните три години не са постъпвали нови книги. За кризата в тази сфера разказва Марина Евгениева.
Според данните на инициаторите на кампанията за възраждане на българските библиотеки у нас едва 10% от хората имат абонамент, докато в другите европейски страни броят достига 60 - 70%. Основната причина обаче не е липса на интерес, а по-скоро това, че много от библиотеките у нас нямат нови книги и не могат да привлекат читатели.
Библиотеката на читалище "Светлина” е една от малкото, които всеки месец си позволяват нови книги - разполагат със 100 лева, което прави около 24 нови заглавия. Предимство има ученическата литература, защото 200 от 700-те активни читатели са ученици.
"Благодарение на настоятелството на читалището имахме една определена сума и купувахме определен брой книги и това и досега е така”, обясни библиотекарката Вяра Митева.
Благодарение на чуждестранно финансиране пък библиотеката е оборудвана с нови компютри.
"Аз се страхувам за младите хора, защото те попадат най-активно в зоната на не четящите. Няма кой да им даде този пример, когато нямате добри библиотеки, добри информационни центрове, където те да се развиват, да ползват информация, да ползват литература”, смята проф. Александър Димчев.
Съвсем различна е ситуацията в библиотеката в Търговище. Там нови книги са купувани последно преди три години. В момента тече дарителска кампания, а наскоро библиотекарите предали над 2 тона хартия, събрани от местните, за да осигурят пари за книги.
"На фона на растящите цени на всичко, с този редуциран бюджет, грозно е да се каже, но почти библиотеките, включително и нашата, сме пред фалит”, призна директорът на Регионална библиотека "Петър Стъпов" - Търговище Росица Куцарова.
И още една разлика с други европейски страни - държавното финансиране. Докато в Норвегия, например, се поръчват новите заглавия за всички библиотеки, у нас за тази година са предвидени 500 000 лева за обновяване на фондовете и още 600 000 за проекти на читалищни библиотеки.
"Току що излезе "Естествен роман" на норвежки и моят роман го има в 1 500 норвежки библиотеки, защото спечели този конкурс за библиотеките там и, вероятно, в 15 български. Аз, за съжаление, не съм норвежки писател”, обясни Георги Господинов.
У нас, по неофициални данни има около 6 400 библиотеки. Според много български писатели, университетски преподаватели, учени, библиотекари, преводачи и читатели - хората, които стоят зад кампанията, спешно трябва да бъде приет стандарт за библиотеките, който да е съизмерим с международния и да се поднови адекватното финансиране.
