В продължение на 40 дни личните данни на всички българи с право на глас могат да бъдат открити на възможно публичните места в столицата, големите градове и селата.
“Безспорно адресите, като и рождените дати са лични данни и са защитени от Закона за лични данни”, коментира Свилен Овчаров, Хелзински комитет.
Общинските власти още от 15 май започнаха разпечатването на списъците в избирателните райони. Те са длъжни да спазват Закона за избор на народни представители, който всъщност изисква публикуване на лични данни на гражданите. Целта е гражданите да направят поправки на евентуални грешки в данните и адреса си, които могат да провалят вота им.
Така между Закона за изборите и Закона за защита на личните данни възниква несъответствие.
Чрез публикуването на личните данни се нарушава неприкосновеността на жилище и правото на личен живот на гражданите, и това е опасно, тъй като повечето българи живеят на постоянния си адрес.
Правото на неприкосновеност на жилището и правото на личен живот са гарантирани от Българската конституция, Европейската конвенция за правата на човека и Междунардния пакт за граждански права.
