
Във връзка с резултатите от референдума е възможно още тази вечер министър-председателят на Франция да подаде оставка. Това съобщи "Асошиейтед прес", като се позова на сътрудник на премиера, пожелал анонимност. Очаква се по-късно Жан-Пиер Рафарен да бъде приет от президента Жак Ширак и да му връчи оставката си.
Агенция "Ройтерс" съобщи, че в обръщение към нацията френският президент тази вечер ще изложи намеренията си за правителството на страната след вчерашния референдум, на който французите отхвърлиха Европейската конституция.
Трима са най-вероятните кандидати за нов министър-председател. Това са вътрешният министър Доминик де Вилпен, министърът на отбраната г-жа Мишел Алио-Мари и министърът на финансите Никола Саркози.
Лидерите на страните от Европейския съюз днес се обявиха за това, че процесът на ратификация на Евроконституцията трябва да продължи. Никой обаче не крие, че френското "не" е сериозен удар върху проекта за нова обединена Европа.
Във Франция срещу Евроконституцията с огромно мнозинство са гласували привържениците на крайната десница и на крайната левица.
Документът е подкрепен от повечето привърженици на управляващото дясно-центристко мнозинство и на Социалистическата партия.
Малко след оповестяването на резултатите президентът Жак Ширак обеща Франция да продължи да изпълнява агажиментите си към съюза.
Това обаче, според него, вече ще става "в труден контекст за защита на френските интереси в Европа".
Тази сутрин Ширак прие последователно ръководителите на двете дясно-центристки формации, които управляват страната, както и премиера Жан-Пиер Рафарен, който най-вероятно ще бъде освободен.
Основната причина за голямата избирателна активност, а едновременно с това и за негативния вот, е страхът, че задълбочаването на европейската интеграция ще доведе до неприемлива за французите либерализация на икономиката. Опасенията са, че това ще позволи на евтина работна ръка от новоприетите страни да залее страната. А Франция е една много социална държава, със силна държавна ангажираност във всички сфери на живота и големи привилегии за заетите в обществения сектор. Друга причина за френското "не" е страхът от ограничаване на националния суверенитет - теза, която се защитава от крайната десница. И не на последно място французите виждат в конституцията вратичка за прием на една мюсюлманска страна като Турция в Евросъюза.
Световните медии изобилстват с коментари за резултата от референдума.
"Европейският парламент смята, че процесът на ратификация трябва да продължи, както е плануван. Но френското "не" ще прекъсне хода на процеса, одобрен от европейските лидери на подписването на конституцията", заяви Жозеп Борел, председател на Европейския парламент.
"Ако съществува конституционен договор, и искам да разясня както съм правил много пъти до сега, ако има конституционен договор който да бъде гласуван, в Англия ще има гласуване преди да бъде ратифициран. Но мисля, че първо трябва да видим какво ще се случи с референдума в Холандия, след няколко дни, трябва да го обсъдим на Европейския съвет", каза Тони Блеър, министър-председател на Великобритания.
"Сега има още една причина да кажем "да", така че да бъде отбелязан напредък по договора за конституцията. Всяка страна носи своя собствена отговорност. Това означава, че холандските гласоподаватели трабва да решават сами за себе си", заяви Яп Петер Балкененде, министър-председател на Холандия.
Ефект на доминото можеше да има и при досегашните допитвания и гласувания в девет страни, които одобриха конституцията. Но оттук нататък много вероятно е Холандия след два дни и Дания, през есента, да я отхвърлят. Иначе проектът за конституцията предвижда ако до две години след подписването й, което бе в края на октомври 2004 година, четири пети от страните не са я ратифицирали, да се свика Европейски съвет. Иначе до приема на конституцията, в този или в коригиран вариант, Европейският съюз ще функционира по правилата на подписания през пролетта на 2001 година Договор от Ница.
Приемът на конституцията и процесът на разширяването са различни процеси. Възможно е негативните вотове да повишат критичността на обществата в тези страни към следващите приеми на нови страни. Но Договорът от Ница е съобразен с разширяването на съюза до 27 страни членки, включително Румъния и България.