Близо 200 души у нас, предимно жени, всяка година търсят професионална помощ заради тежки зависимости от храната или краен отказ от нея. След наркоманиите, именно хранителните разстройства са вторият най-сериозен фактор за смъртността сред младите хора в модерните страни. Булимията и анорексията се приемат като специфични за времето си невротични разстройства, така както депресията е белязала миналия век, а хистерията 19-и век. Малко хора у нас познават сравнителното новото заболяване от тази група - орторекисята. Тя се изразява във фиксация в здравословното хранене. За бягството от храната в различните му форми разказва утрешното издание на "bTV Репортерите". "Започва се с една идея да бъдем по-здрави, да се храним здравословно. Като част от стремежа да бъдем по-перфектни, и в този си стремеж те стигат до крайности", посочи д-р Светлана Бояджиева, психиатър.
"Започнах да махам хляба, мазнините, пиците, всичко, което има белтъчини - сирене, картофи. Всичко без кисело мляко, плодове и зеленчуци. Евентуално в краен случай - черен хляб. Храних се така няколко месеца. И в този период на супер хранене желанието към забранените храни нарастваше. Хапване на едно картофче означаваше край на фигурата ми, край на щастието ми. Край за всичко", разказва момиче, страдащо от орторексия.
- Обземаше ли те чувство за вина?
- Преяждане за мен беше една салата и две вафли.
Смятах, че светът е тесен за дебели жени. Мисълта, че светът не може да те побере, неизбежно ще те доведе до някакъв такъв проблем.
И какво си спечелил в крайна сметка - хората да се обръщат настрани, защото имаш страшно болен вид. И някакъв болен блясък в очите. Да, накрая мисля, че бях останала само едни очи. Безумни очи.
