С грандиозен военен парад в присъствието на държавни и правителствени лидери от цял свят, Москва отбеляза 60-годишнината от победата над нацистка Германия и края на Втората световна война в Европа.
Празненството събра близо 60 държавни и правителствени лидери от цял свят. Сред тях беше и българският президент Георги Първанов.
Страните от бившия Съветски Съюз посрещнаха с различни чувства Деня на победата. Две от балтийските републики отказаха да участват в тържествата в Москва.
Държавните глави на Литва Валдас Адамкус и на Естония - Арнолд Рюител не присъстваха на парада в Москва. Президентката на Латвия Вайра Вике-Фрайберга уважи тържествата, но поиска днешна Русия да осъди пакта Рибентроп-Молотов. Честванията на Червения площад бойкотира и грузинският президент Михаил Саакашвили, заради споровете за присъствието на руски военни бази на грузинска територия. Той поднесе цветя пред гроба на Незнайния войн в Тбилиси в памет на 300-те хиляди грузинци, загинали във войната. Беларуският президент Александър Лукашенко не присъства на парада, но участва в тридневните тържества в страната. Държавният глава на Украйна Виктор Юшченко уважи честването в Москва. В объщение към украинския народ той призова към помирение между ветераните от Червената армия и бойците от въстаническата антисъветска украинска войска. Израел също официално чества Девети май като ден на победата над нацизма.
В парада участваха 7 хиляди военнослужещи и 2 600 ветерани. Президентът Владимир Путин определи 9-ти май като свещен ден, дата, която символизира победата на доброто над злото.
На тържествата по повод 60-годишнината от победата над фашистка Германия присъстваха 53-ма ръководители на страни от цял свят. В Москва е и българският президент Георги Първанов.
Сред гостите са президентите на Франция, Полша и Съединените щати Жак Ширак, Александър Квашневски и Джордж Буш, германският канцлер Герхард Шрьодер, китайският ръководител Ху Дзинтау, японският премиер Джуричиро Коидзуми. Великобритания беше представена от вицепремиера Джон Прескот, защото министър-председателят Тони Блеър отклони поканата след преизбирането си за трети мандат и ангажиментите му по състава на правителството.
В Москва пристигнаха някои от бившите лидери на страните от антихитлеристката коалиция, както и ръководителите на ООН, Европейската комисия и ЮНЕСКО. Тук бе и бившият румънски крал Михай. Той е единственият жив лидер на страна, участвала във войната и единственият жив кавалер на най-високото съветско военно отличие - Ордена на победата.
В. "Файненшъл таймс" публикува в днешния си брой отворено писмо, в което 71 бивши дисиденти и държавници осъждат като "пародия" честванията в Москва по случай 60-годишнината от края на Втората световна война в Европа. Сред подписалите писмото е и бившият премиер на България Филип Димитров. "Парадоксално е един от най-малко демократичните и най-репресивните режими в Европа да бъде домакин на среща на лидерите на свободни страни, на която да бъде чествано освобождението на континента", се казва в писмото. Според авторите му, честването на най-голямата жертва, направена през 20 век в името на свободата на Европа, на точно това място, е истинска пародия".
Германският канцлер Герхард Шрьодер се извини на Руския за страданията, причинени от германците по време на Втората световна война, и поиска прошка от Москва.
В статия, публикувана в днешния брой на в. "Комсомолская правда", Шрьодер посочи, че 60 години по-късно руско-германските отношения са по-добри отвсякога и че за него е чест да присъства на тържествата по повод годишнината от края на Втората световна война в Европа.
Германският канцлер определи поканата на руския президент Владимир Путин за честванията в Москва като "голяма чест и знак на доверие към германския народ".
Краят на Втората световна война беше отбелязан и във Вашингтон и Лондон. В американската столица ветераните бяха почетени за своята самоотверженост на специално изграден мемориал. Във Великобритания тържественият концерт беше на Трафалгар Скуеър.
Американските жертви през Втората световна война са 186 хиляди, а повече от половин милион са ранените. С всяка година броят на ветераните намалява. Тази година на церемонията присъстваха едва няколкостотин.
Във Великобритания 15 хиляди души дойдоха на концерта на Трафалгар Скуеър. Сред тях имаше и младежи, и по-възрастни. Някои от присъстващите ветерани бяха облекли униформите си от 1940-та година.
Честванията в България започнаха с поднасяне на венци пред паметника на Незнайния войн в столицата.
Вицепрезидентът Ангел Марин, министърът на отбраната Николай Свинаров и началникът на Генералния щаб на БА генерал Никола Колев поднесоха венци пред паметника на незнания войн по повод 60 години от края на Втората световна война и Деня на Европа. На церемонията имаше почетен караул от националната гвардейска част и стотици ветерани, участвали в първата и втората фаза на войната. Ветераните и военнопатриотичните съюзи поднесоха цветя пред вечния огън и продължиха честванията за Деня на победата пред паметника на Съветската армия.
