А общината не разполага с пансион, където те могат да бъдат настанени. В рубриката на Би Ти Ви "Пази детето" ще ви разкажем за две деца, които всеки ден вървят по два часа пеш, за да влязат в клас.
Татяна, Мехмед и двете им деца са единствените обитатели на планинската махала Селянка. Всяка сутрин в пек и студ третокласникът Танер и седмокласникът Метин стават по тъмно и вървят 1 час по козя пътека, за да стигнат до автобусната спирка. От там до гимназията в Джебел пътуват още 11 километра.
"Тука до моста ги изпращам, после потеглят сами в тъмницата с фенерчета. Всеки ден по два часа път пеша. -Мъчат се децата. Като придойде реката е ужасия, залива моста. Не може да се мине. Миналата седмица спаха в отсрещното село", разказва Татяна.
През зимата децата газят снежни преспи. Родителите им разчистват с голи ръце съборени от бурята дървета. Боят се от воя на дивите животни в гората.
"Страх ме е, ами вълци казват, че има", споделя Метин.
Семейството живее в изоставената пустош вече 15 години. Бащата е строител, майката - безработна. Социални помощи не получават. До къщата им няма път, нито водопровод. През зимата често остават без ток. Нямат пари за квартира в града.
"Ние сме откъснати от света, някакси гледаме да оцелеем. Мъчиме се. Малко от малко искаме да ни се помогне, заради децата. Общинско жилище да ни дадат или поне превоз да пуснат до реката4, казва Мехмед.
"Или пансион да направят в града или да ни помогнат кметовете за жилище. Две стаички само, аз не искам кой знае какво", допълва Татяна.
Една-трета от децата в Джебелско получават образование на колела. Метин и Танер са само две от тях. За разлика от останалите, обаче те крачат по пътя на знанието с цената на тежки физически усилия.
