За две години, броят на чуждите семейства, получили разрешение да осиновят българче е намалял драстично - от 1 100 на 250.

Това показват данните от Министерството на правосъдието, което издава разрешенията.

До скоро големият "износ" на наши сирачета зад граница беше редовен повод за критики към страната ни в докладите на Европейската комисия.

11 деца до 3-годишна възраст чакат за осиновяване в чужбина в дома в столичния квартал "Лозенец". Миналата година 32-ма техни връстници заминали зад граница. Година по-рано бройката надвишавала 50.

Основната причина за намалението са новите процедури за осиновяване, които действат вече година и половина. Сега не чужденците избират децата, а Министерство на правосъдието определя родители за детето по определени критерии.

Попълват се два регистъра - водещ е този с определените за осиновяване деца. В другия са кандидатите от чужбина. Ако получат предложение, осиновителите имат броени дни, за да се запознаят с детето в дома и да го харесат.

"Не е хубаво, че съвсем по списък става това определяне. Примерно по списък семейството, когато му дойде реда, по списък децата по регистъра. По-просто казано не е опашка за хляб, за нещо друго, та така да се процедира", отбелязва
д-р Маргарита Джурелова, директор на дом "Св. Иван Рилски".

В правосъдното ведомство обясняват новата тежка система с необходимостта да се отговори на хартата за защита на правата на детето.

"Международното осиновяване всъщност се прилага като последна мярка за закрила - когато всички предвидени мерки по Закона за закрила на детето не могат да доведат до един положителен резултат", пояснява Даниела Атанасова, заместник-министър на правосъдието.

Така в листата за международно осиновяване попадат твърде малко деца. От 360 записани сега - 240 вече са дадени за осиновяване. Всички те са деца, които българи са отказвали да вземат - обикновено с тежки болести или от друг етнически произход.

В момента за осиновяване кандидатстват над 1 100 семейства от Италия, Испания, Франция, САЩ и други страни. Доходоносната посредническа роля са поели частни агенции. Сега те задължително подлежат на акредитация в министерството. Много от най-опитните в бранша, обаче не взеха разрешително.

По-рано посредниците имали далеч по-активна роля при осиновяванията. Те лично подбирали децата, според вероятността да се адаптират в семейството. Затова сега, според тях, естественият ред е обрънат.

"За мене семейството може да се определи за едно дете, когато семейството хареса детето. Това е изключително важно, особено за деца, които не са бебета, казва Карл Аладжов, посредническа агенция. Една тежка административна процедура с много разрешения и подписи не гарантира, че нещата ще са сигурни, а пък още по-малко, че ще са бързи."

За съжаление данни, че българите осиновяват по-често също няма.