Официално, до момента, загиналите са над 280 000 души от близо 60 страни. Още близо 150 000 души се водят за изчезнали.
Днес за първи път след бедствието в училище се върнаха децата в провинция Ачех, която даде най-много жертви - около 230 000. Много чинове останаха празни, а най-често децата се питаха "Къде е другарчето ми?" Около 35% от децата в училищна възраст загинаха в бедствието. В едно от учебните заведения дойдоха едва 300 от 900-те ученици.
"Приятелите ми живеят далеч от тук и досега не са идвали. Не знам дали са живи или не", каза 11-годишната Мулия Ментари.
"Може би с приятелите ни, които сега не са тук, по-късно през нощта ще се срещнем като с призраци. Снощи сънувах, че един приятел, който почина, идва и ми казва да бъда послушен", сподели Рахмед Рияди, на 14 г.
Шри Ланка, Индия, Индонезия и Тайланд започнаха бавното възстановяване на крайбрежните си селища и курорти, докато картографите се залавят с изготвянето на нови атласи - много от доскоро съществувалите села и острови вече са заличени от релефа на земята.
Катастрофата от 26 декември 2004 г. е най-голямата трагедия през последните сто години и най-смъртоносните цунами в историята. Въпреки че най-пострадалите страни ще успеят след време да се възстановят, хората завинаги ще носят белега на преживения ужас. Сериозни психически смущения може да предвика всичко, свързано с вълните - водата, плажът или насилието. Преживяното ще се отрази най-тежко на децата. Затова и основните усилия са насочени към оказване на помощ на невръстните жертви и сирачетата.
