За половината русенско село Иваново Валентин Иванов е човек с голямо сърце, а за другата половина - луд. Той сам отглежда петте си деца и нещо повече - когато разбира че жена му, с която са разделени от години, има друго дете, което е изоставила, той решава да го приеме като свое.
Децата на Валентин се справят отлично в училище. Единият му син дори има награда от републиканска олимпиада по икономика. "Каква файда, че министрите раздават награди, като не си гледат работата?", пита обаче баща му.
Валентин казва, че иска просто да има ред в държавата. Разказва, че преди смъртта на най-големия му син, който загива при нещастен случай, се справял по-добре. Двамата се борели заедно с проблемите.
Близо три години държавата отказва да му отпуска помощи за отглеждането на децата с мотива, че е много богат, защото по същото време в завода, в който работи, имало повече работа и получавал около 900 лв. заплата. По-късно обаче работата намаляла и когато Валентин поискал да прибере изоставеното дете на жена си, получил отговор, че е беден и няма да му стигнат парите за отглеждането на всички деца. Освен това той недоумява защо в България помощи за първокласниците се полагат само на майките, а не на бащите.
Валентин обаче вярва, че ще успее да се справи с отглеждането на децата със собствените си сили.
