1976 г. – Априлското въстание. 150 години по-късно отново си спомняме как един народ се изправя срещу империя. Потушено с жестокост, но поставило началото на освобождението на България.
Сред символите на въстанието остава знамето „Свобода или смърт“, ушито от учителката Райна Попгеоргиева.
Днес нейното дело и памет се пази от правнук ѝ – Здравчо Здравчев.
„Голямата саможертва, това са хора, които са се обрекли на, знаели са, тръгнали са, че ще загинат, защото всичките тези, които са войводите на Априлското въстание ще загинат“, казва Здравчев.
Всеки знае цената и е готов да я плати в името на свободата.
„Аз не обичам думата робство, защото не се чувствам наследник на роби“ коментира правнукът на Райна Княгиня.
Априлското въстание не е победа, а пробуждане. Една нация заявява себе си пред света. Днес тази памет се пази за миналото, настоящето и бъдещето.
Историята се пази с дълг, с дълг към тези хора и целия народ, защото тези хора са били готови и са дали живота си за България. Ние отдаваме почит, не може да празнуваме, това да са 20 000 убити. Това е поклон пред тези хора“, допълва Здравко Здравчев.
История написана с надежда и вяра. История, която трябва да се помни и да не оставяме да бъде забравена.
