Скандално протекоха първите демократични избори за президент в Афганистан. 15 от 18-те кандидати поискаха анулиране на гласуването заради нередности в изборния процес. Така в надпреварата за президент остана само сегашният държавен глава Хамид Карзай, защото останалите двама претенденти се отказаха в негова полза в последния ден на кампанията.

Опонентите на Карзай обвиниха избирателните власти, че работят в полза на подкрепяния от Вашингтон временен президент. Докато опасенията до вчера бяха, че изборите може да бъдат осуетени от размирици, атентати и провокации на талибаните и местните вождове, днес основният проблем се оказа мастилото. С него се маркират пръстите на избирателите, като свидетелство, че вече са гласували и не могат да го направят втори път. Оказа се, че мастилото лесно се изтрива.

"Мастилото се маха минута, след като гласуваш. Освен това много хора бяха хванати в измама и отведени в съда, но съдът просто ги освобождава", посочи Абдул Сатар Сират, кандидат-президент, представител на узбеките.

Говорителят на ООН за Афганистан каза, че изборният процес ще продължи въпреки оплакванията. Президентът Карзай, както и избирателната комисия, също отхвърлиха искането за анулиране на вота.

"Това е велик ден за афганистанския народ. За първи път ние гласуваме на избори, за да изберем наш президент. Бог е милостив към нас и се надявам този ден да остане с нас завинаги", заяви Хамид Карзай.

За организаторите на първите президентски избори в Афганистан би било провал, ако действителността на вота бъде оспорена. Хаосът е удар и за международната общност, която похарчи близо 200 милиона долара за провеждането на изборите.

Афганистан пое по пътя на демокрацията след отстраняването на режима на талибаните през 2001 година. Размириците, боевете, противопоставянето между местните водачи и старейшини и между различните етнически групи продължават и до днес - три години след американската военна операция срещу талибаните и "Ал Кайда". След две отлагания, заради несигурността, президентските избори бяха насрочени за 9 октомври. Гласуването за парламент е догодина.

Изборите за президент трябваше да се състоят тази година, защото мандатът на временната администрация, оглавявана от президента Хамид Карзай, изтича. Според плана на ООН, следващият лидер на Афганистан трябва да бъде определен от народен вот. От януари тази година страната има и нова конституция, приета от събранието на старейшините Лоя Джирга. Над 10 500  000 са регистрираните гласоподаватели. 41% са жени. Още около 1 200 000 бежанци в Иран и Пакистан също участват в изборите.

Окончателните резултати ще бъдат обявени след две-три седмици, главно заради отдалечеността и релефа на много от населените места, до които дори урните и бюлетините бяха доставяни с хеликоптери или на магарета. Остатъчни представители на талибаните продължават своя бунт, главно на юг и югоизток. Военизирани формирования управляват страната, а заради ограничената си власт в столицата президентът Карзай е наречен иронично "кметът на Кабул".

Правозащитни организации изразиха съмнения, че на фона на насилието изборите ще бъдат свободни и честни. При успешен и неоспорван вот, администрацията на Джордж Буш щеше да обяви победа за външната си политика и осъществяване на обещанията за демокрация и мир.