Красимир не знае от кога носи вируса на хепатит С. Първата регистрация в журнала на ХЕИ е от 9 юли 2001 година. 3 години по-късно никой не го е уведомил, че е заразоносител. През цялото това време Красимир е доброволен кръводарител. "Може би това ми беше шестото или седмото даване на кръв, като съм почнал още от казармата", обясни Красимир.
Семейството е притеснено, че кръвта му е преливана и много хора са пострадали. Според д-р София Димова, заразената кръв е унищожена.
"Когато бъде установено такова заразяване, картата на кръводарителя се унищожава, кръвта също се изгаря в пещите на болницата и се изпращат бързи известия до личния лекар на пациента, който има задължение да го уведоми, и до ХЕИ", посочи д-р София Димова, ординатор "Център по трансфузионна хематология"- Шумен.
Красимир научава, че е заразоносител от новия си личен лекар през декември 2003 година. До тогава никой не е счел за необходимо да информира семейството неприятната вест.
От кръводарителния център казват, че нямат право лично да уведомят пациента, ХЕИ не е задължена по наредбата за вирусните хепатити, а личният лекар не си спомня за кой пациент точно става дума.
Институциите си прехвърлят топката.
"Няма закон, който да ги накара: Ей, тоз човек, като е болен, обадете му се, кажете му да се лекува, или нещо такова", коментира съпругата на Красимир, Нина Станчева.
В крайна сметка Красимир е вирусоносител със сериозно увреден черен дроб. Баща е на две деца и е единственият, който работи в семейството.
