Първият ни опит да влезем в хотел “Витоша", по-известен като Боянските сараи се оказа неуспешен. Ето как протече разговорът на екипа ни с управител на мястото:
“-Това е клуб хотел, трябва да имате клубна карта и хотелът е известен, а стаите са малко, ние нямаме свободни места.
- Пълно е всичко?
- Да, да.
- А как можем да се сдобием с тези клубни карти, за които говорите?
- Ами. малко трудно става това нещо.
- Какви са изисквания?
- Няма време. Няма места, има десетина стаи и всичко е заето.
- А всичко е заето по принцип или? Защото може би ще се освободи след известно време?
- Ще се освободи, да, но не знам след колко време, всичко е заето за месец - два напред.
- А ако сега си пуснем заявка, след месец - два ще може ли да получим стая?
- Ами, ще може, що да не може”.
Два месеца след дадената дума екипът ни отново почука на вратата на Сараите. Отново ни бе нужно и разрешение от управителя на клуб-хотела, за да влезем:
“- Ще дойде ли управителят?
- Сега ще се обадят и ще видим.
- В смисъл, тук е, нали?
- Ами, не знам дали е тук, сега ще го потърсят и ще видим”, ни казват на входа.
След 15-тина минути на студа се оказа, че хотелът в този ден е без управа. Ето и поредният разговор с охраната:
“- Значи, по принцип свързали са се с управителя, не е тук и днес няма да дойде.
- Е управителят кога можем да го намерим и миналия път го нямаше?
- Ами, в момента е в отпуска, не знам.
- А сега е в отпуска?! Откога е в отпуска?
- Ами, не знам.
- Но вие не знаехте преди малко, че е в отпуска!
- Значи не знам.
- Вие кога го видяхте за последно управителя?
- Не мога да си спомня.
- Нямате спомени кога сте го видял за последно?
- Да.
- Вие сте тук всеки ден! Кога за последно го видяхте? Тази седмица виждал ли сте го?
- Не си спомням.
- А той като е в отпуска, кой изпълнява длъжността му?
- Хм, няма заместник.
- Е как работи хотелът без управа?
- Ами, той от време на време идва, контролира нещата”.
Опитахме отново да се свържем с тайнствения управител на Боянските сараи по телефона, но този път не успяхме.
Така, въпреки опитите ни, и ние, както другите обитатели на Сараите, да станем “туристи по интереси", успяхме единствено да надникнем зад оградата на хотела и да видим красивия бял паун и няколко коли с тъмни стъкла. Междувременно се оказа, че има и туристи с по-голям късмет от нашия - тяхната резервация важеше.
Разговор с късметлията гледайте във видеото.