От екрана актьорът Ицко Финци се пренесе сред децата. Под звуците на цигулката, героят му - коминочистача от българската класика „Пакостите на Спас и Нели" ги вдъхнови на свой ред да творят. Някои с бои и четка, други с глина, трети - с камера.
"Филмът остава да живее дълго време в нас и ни кара да мислим защо е така. Кара ни да мислим как можем да живеем по-добре и всъщност води до нашата трансформация. И точно този процес - да бъдем по-добри, да бъдем по-различни, да бъдем по-автентични, прави изкуството с нас", смята психоаналитикът проф. Вивиан Праматароф-Хамбургер.
Чрез срещата с изкуството, под формата на игра, децата в неравностойно положение по-лесно могат да изразят своите чувства, да опознаят доброто и злото и да се научат да ги различават.
"А ако открием и някакъв талант, какъвто е Тошко, например, ако открием някаква друга заложба, разбира се, че ще се опитваме да я развиваме, за да помагаме на детето. Здравка, например, иска да стане актриса, Иван иска да стане оператор, Тошко пък мечтае да е художник", обяснява председателят на сдружение "Прегърни ме” Милена Нейова.
