По време на конференция, посветена на хората с увреждания, родитителите разказаха, че част от проблемите не могат да бъдат решени поради лоша координация между министерствата на труда и на образованието.
27-годишният Станимир от Сопот има 1 година трудов стаж. Той е от малкото млади хора с увреждания в страната, които имат шанс да работят.
"Един добър човек се съгласи за една година да имат трудов стаж", обясни Станимир.
Той завършва успешно масово училище, но след това години търси работа.
"Никой не иска човек със специфични увреждания като мен. В толкова фирми сме питали, всички отказват", посочва причината младежът.
В Сопот и в Карлово има над 40 деца с физически или умствени увреждания. Повечето от тях не ходят на училище, а по-големите са безработни. Със същите проблеми трябва да се справят повечето хора с увреждания в страната.
"Децата, които са с мускулна атрофия и напълно съхранен интелект, те нямат възможност да продължат да се обучават. Тези, които са завършили помощно училище, не са завършили специализирано училище, за да работят нещо, което им е интересно и полезно, и това ги ограничава в търсенето на работа", каза д-р Виктория Ковачевска от Сдружението на родители на деца с увреждания в Сопот.
Според родителите, освен добрата воля на работодателите, трябват и професионални програми за допълнително обучение на тези младежи.
Сега Станимир отново е без работа, но помага като доброволец в Консултатитивен център за деца с увреждания в Сопот.
"Неговата задача е да отключва центъра, да помага по няколко часа, занимава се и с по-малките деца", обясни д-р Ковачевска.
"Искам да съм полезен. Да помагам на хората с каквото мога", е мотивацията на Станимир Панайотов. Той смята, че "младите хора трябва да се докажат и да бъдат пълноценни - както вие, така и ние".
