Всъщност, няма нищо нелогично в това ако пишеш на Господ, да адресираш писмото си до светите земи. Писмата идват от всички краища на света - повечето написани на ръка и с най-човешки молби. От пощата казват, че за година се получават стотици писма. Има писма от деца, които се молят за пари, възрастни хора се молят за здраве, други искат да си платят овърдрафта, трети търсят работа, търсят обич, различно, въобще - целият спектър от желания, за които може да се сети човек.
Известно време писмата заминавали в Бюрото за недоставени пратки, но после пощальонът започнал да ги носи на традционно място за молитви към Всемгъщия - Стената на плача. Ицхак Рабия казва, че потокът от писма не е намалял, въпреки епохата на Интернет, Ес Ем Ес-а и факса.
Някои хора са самотни, не знаят към кого да се обърнат и Господ им изглежда добър отговор, и след като той няма адрес, логично е да пишеш получател - "Ерусалим, Израел - Стената на плача".
Земното обаче понякога надделява твърде осезателно. На 18 май пощальонът, който носел писмата на стената на плача бил убит от бомба на терорист-камикадзе.
