Такива обикновено са сватбите в старозагорския квартал "Лозенец", който е населен с роми. Но жителите на съседния квартал, населен с българи, се оплакват, че почти всяка седмица, животът им от сряда до неделя се превръща в кошмар.
Асен Зарков от старозагорския ромски квартал "Лозенец" омъжва последната си най-малка щерка - 16-годишната Йорданка. Обикновено тържествата стават на улицата, пред къщите в квартала. Някои го обясняват с традициите в циганската сватба, други с беднотията на хората в гетото.
"Аз правех сватба пътък, събота, неделя и понеделник", казва бащта на булката.
Независимо от мащаба, при сватбата има задължителни условия, които не могат да бъдат пренебрегнати. За циганите е въпрос на чест на тържеството да ехти жива музика. Местните ромски оркестри свирят толкова, колкото им е платено, но понякога домакините доплащат, за да продължи веселбата.
"Най-важното е да се плати музиката, да се плати пиенето, палатка. Другото е живот и здраве, това е", смята Асен Зарков.
Но жителите на съседния квартал "Три чучура-север" плащат за веселбата със своето спокойствие. Само една тясна улица дели крайните блокове на квартала от къщите в ромската махала.
В полицията постоянно постъпват сигнали за нарушение на нощната тишина.
Никой от българите не посмя да изрази възмущението си пред камера.
Кой от страх, че шумотевицата ще му се върне тъпкано, кой уж с разбиране, че трябва да се уважават традициите на съседите им роми, които поне знаят как да се веселят.
