След завръщането на антарктическата ни експедиция се проведе заседание на Европейския полярен борд към Съвета на Европа, в който България е постоянен член. Нашата страна получи специална благодарност за посветената на полярните изследвания среща на централните и източноевропейските страни, проведена в София.
Кадрите от последната експедиция ни бяха предоставени от доцент Христо Пимпирев.
Пътят до българската полярна база на Антарктида минава през най-южните пристанища на Аржентина-Ушуайа и Пунта Аренас в Чили. Част от групата, съставена от биолози, геолози, медици и журналисти, летя тази година до центъра на аржентинска Патагония - Рио Гажегос. Това е един от най-бързо развиващите се градове там поради откритите находища от нефт и газ. С автобус за 5 часа през Патагония се пресича границата с Чили и се стига до Пунта Аренас в Чили. Пунта Аренас е бил основно пристанище на Магелановия проток при пресичането на корабите от Атлантическия за Тихия океан. Сред забележителностите е паметникът на Фернандо Магелан, където всяка неделя местните хора се събират, за да танцуват на празненства, организирани от местната управа. Половината от града е населен с хървати, а другата половина с индианци от Северна Аржентина, които внасят колорит със своите национални костюми и танци. След Пунта Аренас се минава се през красивия пролив на Бигъл, който е открит през средата на 19-и век от експедиция, в която е участвал и Чарлз Дарвин. Тогава Дарвин е вдъхновен, за да напише еволюционната си теория за видовете. Сега на негово име е кръстена планината над пролива. Б
Българите пътуват 3 дена и 2 нощи до остров Ливингстън, където е построена базата. При пристигането на експедицията първо се вдига българското знаме. Тази година на Антарктида е построен първият православен храм "Свети Иван Рилски". Само за две седмици дървеният храм е сглобен и е поставен осветен кръст и камбана.
Работата на експедицията продължава оттам, където е завършила миналата година. Освен проучванията за полезни изкопаеми, се извършват и геоложки изследвания за наличие на микроорганизми. Тази година в експедицията е включен и палеонтолог, който търси останки на изкопаеми организми от юрския и кредния период. В 150 кг скални образци вече са открити микроорганизми, живели през края на мезозойската ера, което доказва, че българската територия от около 100 кв.км.е била юрски и креден парк. Данните от последните изследвания ще бъдат включени в статия представена на световен конгрес за науките за земята в Потсдам.
