
"Учим стари легенди за нашия край, докарваме различни вещи. Аз например докарах тази огърлица. Тя се предава в нашия род от поколение на поколение на момчетата и те я подаряват на своята жена като ценна вещ", разказва момчето.
Според разказите на баба му, огърлицата е на повече от 100 години.
За ученическата сбирка Ангел предава часовника на прадядо си, който е предизвикал в селото сензация за времето си. Казва, че го е купил от Македония в началото на века, а тогава е нямало много ръчни часовници в селото.
Катя пък е донесла гъдулката на дядо си. Той си я е правил, защото много обичал да свири.
Вещите са събирани с години и всяка има своя история.
За нас всички предмети са ценни. Но има една шевна машина. Тя е подарък от наша бивша колежка. От 1912 година е и на нея са шити униформите на четата на Яне Сандански. Други ценни вещи са този чекрък за предене на прежда, този стан.
В училищния музей се пази и ученическа чанта от началото на века. По онова време учениците са носили учебниците и дъската за писане в пъстри дървени кутии.
В музея се съхранява и ученически бележник от 1957 година, според който учениците са имали и специален предмет по шах.
Децата са събрали легенди и предания за родния си край. Пазят в албум и историята на училището си, което приема първите ученици преди 84 години. Тогава в него е имало само един клас. Сега училищния двор огласят над 200 деца.