Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. Това е и последният ден, когато се червят яйца.
На Велика събота от 8:30 часа ще бъде отслужена Архиерейска Василиева света Литургия в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“.
Богослужението за Великден ще започне в 23:00 часа в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. Там ще бъде отслужена Пасхална полунощница, Утреня и патриаршеска св. Литургия за празника Възкресение Христово. Тя ще бъде предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и възкръсва.
Това ще се случва на другия ден - в неделя, Великден.
На Велика събота църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото "Христос воскресе!".
Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро.
Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
