Чилийските миньори, които вече месец са затрупани на стотици метри под земята, успяха да разговарят с роднините си. Колко много може да си кажат двама влюбени за 20 секунди.
Джесика Янез постоянно мисли за мъжа си Естебан. Той е един от работниците, погребани живи в мината, на 700 метра под земята.
„Представете си колко щастливи бяхме, когато разбрахме, че са живи. Това беше единствената новина, която исках да чуя”, заяви жената.
Джесика и Естебан са заедно от 25 години. Имат три деца и двама внуци, но никога не са сключвали брак. На прага на смъртта, миньорът си дава сметка за истинските неща в живота. В писмо до любимата си, Естебан й предлага брак.
„Молете се да измъкнем оттук живи. И когато изляза, ще ти купя рокля и ще се оженим. довиждане, Естебан Рояз” – гласи писмото.
„Прочетох писмото и думите му ме накараха да заплача от щастие”, допълва Джесика.
Жената едвам изчаква своя ред на слушалката, за да извика радостно своето "да". Двамата набързо обсъдиха сватбата си, но не успяха да насрочат дата.
Според предварителните изчисления, прокопаването на тунел до галерията със затрупаните миньори може да отнеме 3-4 месеца. Дотогава близките им ще могат да общуват с тях през метален цилиндър, наречен пощенски гълъб. По него спасителните екипи спускат дрехи, храна и вода, а сега е и телефонна линия.
