Според експерти, хората възприемат тази застраховка повече като данък. До 1989 година тя беше задължителна и се плащаше заедно с данъците.
Интересът към застраховка на имуществото се увеличава само след природни бедствия, твърдят застрахователите.
Според тях една от причините за апатичното отношение към тези застраховки е, че често с пари от фонд "Бедствия и аварии", тоет от бюджета, държавата възстановява щети в частни имоти, например при земетресения, свлачища, наводнения или пожари.
Всички общозастрахователни дружества в страната предлагат едногодишни застраховки на недвижимото имущество - жилища, вили, офиси, стопански сгради и заплащат щетите при пожар, природни бедствия, удар от мълния, земетресение, злоумшлени действия на трети лица и други.
Застрахователната премия, т.е. цената на застраховката, е различна. Тя зависи от това каква максимална сума ще получи клиентът, като обезщетение и от вида на имота. Почти всички дружества предлагат застраховка срещу земетресение.
В повечето случаи обаче тя се сключва, след като е направена застраховка за основните рискове. Компаниите имат различен подход към застраховката на имуществото. Някои предлагат лимитирани застраховки, например за по 15-20 лева, за основното покритие срещу които се поемат щети до 10 хиляди лева.
Предлага се и застраховане на имуществото съобразно площта - от около 20 до 60-70 стотинки на квадратен метър застрахована площ. Ако застраховката включва и покритие срещу кражба цената й скача от 50 стотинки до лев и 20 за квадратен метър.
