
Гробището на русенското село Тръстеник е осеяно с оглозгани кости.
Това е мястото, където местните жители изхвърлят труповете на умрелите животни.
"Умре ти крава. Няма да я ядеш. Закачиш е и хвърляш долу. Кучетата се грижат. Хиени има. Чакали. Вият нощно време", разказва Петко, животновъд от с. Тръстеник.
Цветана и Борис Митеви живеят накрая на селото.
"Мирише ми. Само да духне вятъра и да са стопли. Кат духне вятъра - да не си жив", споделя Борис.
Край къщата им минава пътят към бунището.
Край селото има място, където труповете на животните могат да бъдат изгаряни.
Съоръженията са използвани до 1990 година.
Според кмета проблемите са започнали след затварянето на екарисажа в Русе. Сред изоставените инсталации на предприятието сега съжителстват куче, котка и 60-годишен пазач.
Регионалното звено на службата за ветеринарно-медицински контрол в Русе трябва да следи къде се изхвърлят труповете на умрели животни, но от там не можаха да обяснят как се осъществява контрол.