Ще ви срещнем с един българин, на когото след 27 години работа в едно специфично поприще, му се налага да смени няколко различни занаята и в момента е обущар.
Според народния съновник ако имотен човек сънува, че е обущар очаква го недоимък и обедняване. Ако сънувалият е човек на изкуството - го очаква богатство и разкош.
За бай Кольо обущарството не е сън, а всекидневие.
"Както виждате горе-долу съм дееспособен, мога да върша и друга работа - и умствена, и административна и така нататък - но къде?", чуди се бай Кольо.
Той се занимава с обущарство от 3 години. 27години от живота си обаче прекарва в армията.
През 1991 г. се пенсионира с чин полковник.
"Имах магазин - фалира, след това друга дейност имах, която също не провървя и в крайна сметка отворих поправка на обувки. Вече тука има конкуренция, ама няма фалит", разказва бай Кольо.
Като военен бай Кольо е служил на народа и отечеството. Като полковник от запаса, който вече вместо автомат държи обущарски чук в ръката си, бай Кольо пак служи, но този път на клиентите си.
Един от клиентите му твърди: "Няма друг майстор като него. Защото съм ходил и на други места тук в квартала, там съм давал също обувки, но не съм доволен от качеството. Много добро качество дава бай Кольо".
Докато бил в армията, бай Кольо пише и защитава дисертация на тема "Психофизическа подготовка на летците". Според съвременните стандарти с тази дисертация бай Кольо прибавя още една титла пред името си - полковник от запаса, д-р Никола Николов.
"Животът, когато те налегне да говориме направо и търсиш начини да се спасяваш направо. Вече за мене няма срамна работа, няма и обидна", споделя бай Кольо.
Бай Кольо е единственият обущар в България с научна степен.
