На втори февруари народната традиция отбелязва Петльовден. Мъжкият празник за стимулиране на плодовитостта е смятан и за неофициален празник на хората с нестандартна сексуална ориентация. Три години след като ви разказахме за Маргарет от Джулюница, Иван Георгиев и Добромир Иванов отново посетиха бившия командос от британските спецчасти, който предпочита роклите пред панталона.

"Мисля за себе си като за жена. Много рядко си купувам нови дрехи, с изключение на бельото, което си нося от Англия. Това все пак е село, трябват ти простички неща. Не следя особено модата, а що се отнася до козметиката - съседката ми купува всичко или просто си го поръчвам по интернет”, разказа Маргарет.

Във великотърновското село Джулюница наследниците на стари английски родове са рядкост. Но не фамилията Макферсън и изтънчените британски обноски различават Маргарет Катрин от съселяните й.

Щастливо детство ли имаше?

О, да! Детството ми беше безгрижно.Това бяха първите години след края на Втората световна война и всичко около нас беше свързано с нея. Тук съм на 6. Може да се каже, че моето поколение в известен смисъл е с промито съзнание. Всички филми, с които израснахме, всички книги, които четохме -дори комиксите - всичко беше посветено на войната.  Така че постъпването ми в армията беше естествено продължение на детството ми”, спомня си Макферсън.

Роденият като Малкълм Макферсън не е обикновен войник. Високият чин в специалните разузнавателни части на Британската армия го отвежда на най-горещите точки в Африка, Европа и Близкия Изток.

"Бях част от въоръжени патрули в Близкия Изток и Северна Ирландия, където трябваше да арестуваме някакви хора. Около мен се стреляше постоянно. В такива случаи обикновено си прекалено зает,  за да мислиш за опасността. Пък и когато си под обстрел и чуваш изстрелите е добре, защото тези, които не чуеш, ще те достигнат!"

"Работехме в цяла Северна Ирландия. През 70-те бяха модерни дългите коси, а ние просто трябваше да обикаляме незабелязано. Може и да приличахме на поети или професори, но бяхме обикновени войници", разказа Маргарет.

От 4 години Малкълм не съществува. На негово място в Джулюница заедно с 5-те си котки живее Маргарет.

Кога, защо и как реши да живееш, облечена като жена?

Е, това ме връща към началото на живота ми. Много е трудно да бъде обяснено. Очевидно бях роден мъж. Но никога не съм се чувствал такъв. Още като дете чувствах, че трябва да бъда момиче. Но заради начина, по който бях отгледан, това изглеждаше погрешно. Прекарах почти целия си живот в опит да потисна това чувство и да живея като нормален мъж. Може би това беше и една от причините да стана военен.

Според една теория, всички човешки ембриони са женски. С развитието си в утробата, момчетата придобиват мъжки полови органи. Някои учени вярват, че при някои деца, мозъкът просто не следва физиката. Тялото се променя, но мозъкът не. Когато се родят, те изглеждат като нормални момчета, но умовете им са различни. И заради натискът на обществото, те са принудени да следват мъжката си съдба. Също като при мен. Но мозъкът ти казва обратното. И си осъден да не постигнеш покой, докато не освободиш другата си същност. Забелязах, че много хора, като мен, не достигат този покой, докато не преминат средна възраст. Причината е, че с годините производството на тестостерон  намалява, което позволява на женската ти страна да излезе на преден план.

Ти намери ли този покой?

Да, да! Жените ме привличаха. Но никога не съм бил особено сексуален. Когато се ожених, реших, че тази част от мен е в миналото - не исках да се преобличам, не се интересувах от женски неща... Просто исках нормален семеен живот. Точно преди да се сгодим бях преминал обучение за командоси, което е едно доста мъжко занимание. И това сякаш ме убеди, че женската ми същност е плод на въображението ми. Но тя се завърна! Особено силно, когато жена ми си отиде от мен. След раздялата се свързах се с различни организации за взаимопомощ и се оказа, че в Англия има хиляди като мен.

А кога обяви публично, че искаш да живееш като жена?

Аз... Не се случи изведнъж. Никога не съм бил хомосексуалист. Ако харесвах мъже, това щеше да ускори нещата. Така че това не беше като да призная, че съм гей. Бях много объркан. Случваше се да се обличам и да живея като жена за един или два дни - като експеримент. Не казах на никого дълги години. Едва, когато първият ми брак се разпадна, осъзнах, че причината е този проблем в главата ми. Не мисля, че жена ми подозираше, преди да й кажа. Когато го направих й трябваше време да го приеме. Все пак бяхме заедно цели 8 години. Имаме и дъщеря. Казах на дъщеря си, когато тя беше на 21. Обясних й, че се обличам като жена и прекарвам време с хора като мен. Беше изумена! Шокирана! Но след това го прие. Все пак аз бях баща й.

Днес Маргарет е на 68 години. Живее от пенсията си, чака да дойде пролетта, за да засади двора със зеленчуци и запълва дългите зимни дни с благотворителност.

"Хомосексуалността в Англия беше незаконна до 1967 г.. До преди това можеше да влезеш в затвора, ако те хванат в хомосексуални отношения. Не мога да си спомня точната глава в Библията, в която се казва, че мъжете и жените не бива да носят дрехите си... Но въпреки това аз съм вярващ. Гледам философски на религията и се опитвам да живея според християнските норми."

Маргарет, какво означава любовта за теб?

Любов..? Това е голям въпрос. Това е чувство, което слага всичко на заден план. Много е важно да се питаме: Щях ли да живея с този човек, ако не правех секс с него? Какво щях да изпитвам към него? Мислех, че съм срещнал истинската любов. Но животът ме опроверга...

Имам 5 котки. Първата - Левски - все още е наоколо. Не знам какво мислят местните за мен. Мълчаливи са, но винаги са любезни. И нямам проблеми с тях. Наслаждавам се на живота си тук. Много е тихо. Понякога ми липсват роднините и приятелите в Англия. Но винаги съм щастлив, когато се завръщам.