Новата учебна година започна и в затворите. Повече от 1 000 души са се записали в общо шестте училища към местата за лишаване от свобода. В Ловешкия затвор днес за първи път сядат на чиновете и двама души, които излежават доживотна присъда. Какво ги стимулира да учат, разказват Асен Иванов и операторът Бисер Босилин.

В затвора в Ловеч е едно от четирите училища за мъже, лишени от свобода. Сергей Лазаров ще се обучава в него за втора година. За разлика от другите обаче ще бъде частен ученик и преподавателите ще го посещават в килията му. Причината - осъден е на доживотен затвор за убийство и не може да бъде заедно с останалите.

"Не знам как да пиша, не съм учил от 92-93 г. и затова искам да се науча, за да мога да пиша жалби. Няма кой да ми пише сега. Пиша малко грозно, но се чете", признава Сергей Лазаров.

Заедно със Сергей още около 170 затворници в Ловеч започват училище днес. Шефът на затвора Марин Калчевски казва, че основната причина, заради която го правят, е за да получат, макар и минимална, грамотност.

"Лица, които са пълни аутсайдери и навън, и в затвора. Лице, което е неграмотно, независимо от кой етнос е, сами разбирате, че няма шанс да напише и писмо на близките си. На второ място, не по-малък стимул е приравняването на умствения труд с физическия, тъй като 8 часа са един работен ден а два работни дни са три изтърпени и така се намалява присъдата", обяснява Марин Калчевски

За Сергей това не важи, защото е осъден да прекара живота си зад решетките. Въпреки това и той има надежда да излезе някой ден.