Той е един от тримата световни лидери, управлявали най-дълго страната си, като междувременно е преживял смяната на девет американски президенти.

Името му е записано в Книгата на Гинес за най-дълга реч – 7 часа и 10 минути. Ако вярваме на думите му, би трябвало да го обявим и за истински „сървайвър”, защото е успял да устои на 637 опита за покушение.

Макар че е лице на кубинската пура, той се отказва от порока си през 1985 година, като казва: „Най-доброто, което можете да направите с кутия пури, е да я дадете на своя враг”.

Той е Фидел Алехандро Кастро Рус. Противоречията около неговата личност започват още от датата на раждането му. За официална такава се смята 13 август 1926, макар че някои твърдят, че кубинският лидер се е появил на бял свят година по-късно.

Фидел е третото от седем деца (има двама братя и четири сестри), отглеждани в Биран – в източната част на Куба. Глава на фамилията е баща му Анхел – испански собственик на плантация със захарна тръстика. Майка му Аргис е прислужница на първата съпруга на Анхел по времето, в което Фидел се ражда. Едва когато е на 15 години, баща му решава да се разведе с първата си съпруга и да се ожени за майка му. Тогава и фамилията му е сменена от Рус на Кастро.

Смятат го за интелигентен ученик, но той се насочва към спорта

Той получава началното си образование в частното йезуитско училище „Белен”. Определят го като интелигентен, но по-заинтересован от спорта. Така става и част от отбора по бейзбол. Завършва през 1945 година и влиза в Университета в Хавана със специалност право. Там се сблъсква за пръв път с политическия климат на кубинския национализъм, антиимпериализъм и социализъм.

През 1947 година Кастро става изключително чувствителен на тема социална справедливост. Пътува до Доминиканската република с експедиция, която има за цел да свали диктатора Рафаел Трухильо. Инициативата се проваля, още преди началото си, но това не успява да убие страстта на Фидел за реформа.

След като се завръща в университета, той се присъединява към Ортодоксалната партия – антикомунистическа партия, основана да разбие корупцията в правителството на Куба. Нейният основател Едуардо Чибас се кандидатира за президент. Въпреки че губи изборите Кастро е един от най-отявлените му поддръжници.

Взима за съпруга жена от богата и уважавана фамилия

През 1948 година Фидел се жени за Мирта Диас Баларт, която е от уважавана фамилия в Куба. Ражда им се едно дете Фиделито. Бракът помага на Кастро да завърже редица политически познанства и да се издигне в обществото. След като завършва висшето си образование, започва да работи като адвокат в Хавана.

Той преследва политическите си амбиции като кандидат за място в кубинския парламент, но точно тогава генерал Филхенсио Батиста сваля правителството и отменя изборите. Кастро се оказва без легитимна политическа платформа и с малко доходи. Бракът му с Мирта приключва през 1955 година.

Срещу режима на Батиста – борба докрай

Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от Съединените щати. Кастро и близо 150 поддръжници на Ортодоксалната партия правят опит да свалят Батиста и неговия режим, но неуспешен. Той е заловен и осъден на 15 години затвор. Но действията му отприщват опозицията в страната и той става популярен в редиците й.
Освободен е през 1955 година след сделка за амнистия с правителството на Батиста. Заминава за Мексико, където се запознава с Ернесто „Че” Гевара и двамата създават нова стратегия за свалянето на диктаторския режим.

Тя обаче също не сработва. На 2 декември 1956 година се завръща в Куба с лодки, придружаван от 81 бунтовници. Силите на Батиста обаче убивали или залавяли повечето от нападателите. Кастро, брат му Раул и Че успяват да избягат в планината Сиера Маестра. През следващите две години се води постоянна борба между Фидел и Батиста. Кастро дори успява да организира паралелно правителство.

В началото на 1958 година Кастро и неговите сили осъществяват няколко успешни военни кампании в Куба и успяват да превземат ключови райони. Постепенно Батиста губи популярност, а военните му редици напускат редица дезертьори. Режимът му рухва и през януари 1959 година бяга в Доминиканската република. На 32 години Фидел Кастро осъществява класическа партизанска кампания за вземането на контрола върху Куба.

Кастро поема еднолично властта в Куба

Създадено е правителство с премиер Хосе Миро Кардона, което бързо е признато от САЩ. Кастро остава глава на войската. През февруари 1959 година обаче Миро изненадващо се оттегля от поста и Фидел е обявен за министър-председател.

Той прави бързи и незабавни реформи, с които национализира предприятията и плантациите в опит да прекъсне американското влияние на острова. По това време Кастро многократно отрича да е комунист, но за много американци политиката му напомня стила на съветския съюз в контрола на икономиката.

Сближаване с СССР, късане на отношенията със САЩ

През април 1959 година Фидел и негова делегация посещават САЩ, наемайки рекламни компании, които да популяризират посещението. Президентът Дуайт Айзенхауер обаче отказва среща.

Постепенно правителството на Кастро започва да осъществява връзки със СССР. През 1960 година е подписано споразумение между двете страни, с което Куба започва да купува нефт от Съюза. Американските рафинерии в островната страна обаче отказват да го обработват затова Кастро ги отчуждава. САЩ отговарят като орязват вноса на кубинска захар. Така започват десетилетия спорове между двете страни.

1961 година се оказва знакова в отношенията между Кастро и Съединените щати. На 3 януари Дуайт Айзенхауер къса дипломатическите отношения с Куба, а на 16 април Фидел формално обявява Куба за социалистически щат.

В следващите дни американското правителство провежда военна операция срещу Куба – САЩ формират наемническа армия от кубински изгнаници, която нахлува в острова с цел да свали от власт управлението на Кастро. В Залива на прасетата кубинската армия убива голяма част от нашествениците и пленява останалите около хиляда души.

Фидел Кастро успява да използва атаката, за да консолидира властта си и да популяризира идеите си. На 1 май слага край на демократическите избори в Куба и се обявява срещу Американския империализъм. В края на годината се обявява за последовател на идеите на Маркс и Ленин. На 7 февруари 1962 година САЩ налагат пълно икономическо ембарго.

Влошаването на отношенията довежда до Карибската криза и изправя света пред ядрена война. Съветският лидер Никита Хрушчов, притиснат от американския президент Джон Кенеди, обаче отстъпва. САЩ изтеглят ядреното си въоръжение от Турция, а СССР изтегля от Куба своите ракети.

След Карибската криза ЦРУ счита Кастро за един от най-големите си врагове. През 1999 година Куба излиза с официална позиция, че САЩ са правили 637 опита за убийството на Кастро в последните 40 години. По този повод Кастро заявява: „Ако избягването на покушение е дисциплина на Олимпийските игри, бих спечелил златен медал”.

Кастро стабилизира държавата си, началото на Кубинската комунистическа партия

Появяват се редица критики срещу действията на Кастро, но не за дълго. През 1965 година той създава Кубинската комунистическа партия, обявявайки се за неин лидер. През 70-те години той става и официален говорител на страните от Третия свят, осъществявайки съветска военна подкрепа на страни като Ангола, Етиопия и Йемен.

По времето на режима на Кастро в страната отварят врати 10 000 нови училища, а 98% от населението става образовано. Куба се радва и на стабилна здравна система, която намалява смъртността на новородените до 1,1%. Всичко това за сметка на гражданските права. Профсъюзите загубили правото си на стачки, независимите вестници били затваряни, а религиозните институции подлагани на тормоз.

Кастро ликвидирал опозицията с екзекуции и арести, насърчавайки по този начин емиграцията. Най-големият поток от емигранти е в началото на 80-те години.

След разпадането на СССР през 1991 година икономиката на Куба поела в посока надолу. Без евтиния внос на руски нефт и без отворения съветски пазар за кубинска захар безработицата в Куба започнала да преминава в застрашителни размери.

Въпреки тежките икономически времена Кастро успява да запази стабилността на правителството си. Той притиска САЩ за вдигане на наложеното икономическо ембарго, но те отказват. В отговор Фидел започва да насърчава международните инвестиции. Легализира американския долар и започва политика за насърчаване на туризма. Дори посещава САЩ през 1996 година и призовава кубинските изгнаници да се върнат в страната си и да започнат бизнес.

Здравето му се влошава

В края на 90-те години започват спекулациите за здравето на Фидел Кастро. Редица негови здравни неразположения са се появявали през годините, но най-тежкото дойде през 2006 година. Тогава той прехвърли временно властта в страната в ръцете на брат си Раул. След тежка операция Куба и светът виждаха Кастро само на снимки и видео.

На 19 февруари 2008 година Фидел официално обяви Раул Кастро за свой наследник заради здравословни проблеми. Фидел остана първи секретар на комунистическата партия, докато не дойде датата 19 април 2011 година… Когато светът стана свидетел на последната глава от лидерския живот на Фидел Алехандро Кастро Рус.