Причината да съм тук е много хубава и тя е, че има театър в България. С тези думи започна гостуването си в предаването "Тази сутрин" актьорът и режисьор Мариус Куркински. "Това изкуство продължава да съществува, въпреки всички унижения, на които е изложено.

Идвам от премиера – снощи направих представление.

Отдавна не бях правил представления и вече се бях притеснил какво се случва с мен. Последното представление, което съм правил е от 15 септември миналата година – тогава за последен път изиграх "Сътресение" и оттогава нямам театрален факт. Оттогава не съм правил спектакъл – слава Богу, роди се това представление "Отворена брачна двойка" в Театър 199, с актьорите Рени Врангова и Веселин Анчев. Аз съм много щастлив днес, защото никога не съм очаквал такова приемане.

"Може би съм забравил какво е да си в театър, на сцена – наистина пет месеца са много.

За първи път имах публика, която от първата секунда чете и моите решения, и актьорските изпълнения, и най-вече и автора, при това в синхрон с нас. Това много ме изненада. Реакцията беше повече от съвместна. Заедно тръгнахме със спектакъла – това се случва много рядко. Толкова смях не бях чувал на едно представление никога.

Дори в моноспектакли не бях чувал толкова смях на мое представление, което много ме зарадва.

Аз излизам от някакъв мрачен период, а всъщност правя много радостно представление. По-важното е, че съществува такъв спектакъл", призна той.

"Доста говорих за мрачния си период и не искам да се оплаквам, глезя и да занимавам хората с глупости и с мрачната страна от себе си. Има моменти, в които човек спира да бъде толкова валиден, да бъде толкова активен. Просто светът му се вижда малко в повече и решава да дръпне малко назад, да си почине.

Нямаше друг шанс просто – стоиш, гледаш в една точка и не можеш да продължиш.

Много хора прекарват тези периоди на куц крак – правят се, че не съществуват, че нищо с тях не се случва, а таят всичко това някъде в себе си и, според мен, това води до доста трупане на агресивност – тя оттам излиза.

Аз просто в един момент бях забравил, че съм човек.

Скоро си казах абе аз бях човек, чакай, какво става. Слава Богу имаше близки хора до мен в този момент, но спасението е лично и спасението е категорично във вярата. Просто да търсиш погледа на Бога, да търсиш и да си с него и да си на негова страна", заключи Куркински.