Обновено е и студиото, в което се записват говорящите книги. Над 17 хиляди българи са потенциалните читатели на говорящи книги в страната.
Владислав Кацарски е един от редовните посетители в централната фонотеката към Съюза на слепите.
Това е един от източниците на информация за мен.
Аз съм и един от лошите читатели, защото препоръчвам и какви книги да се записват.
Красимира Томова работи в библиотеката от 25 години:
"Тук се срещат много хора, които живеят в различни райони на София, след това си говорят по телефона, разказват си книгите."
Говорещата книга е много мощно средство и за рехабилитация на хора, които са загубили зрението си по-късно.
Посетителите на библиотеката могат да избират между 5 хиляди говорящи книги. Първата говоряща книга у нас е създадена през 1961 година. Записите се правят в студио към Съюза на слепите. Всяка година оттам "проговарят" между 70 и 120 книги.
Това богатство се разпределя чрез централната фонотека в София до регионалните 7 в страната, които получават заявки от мрежа от пунктове и така обслужват и най-малките населени места.
Един печатен том се събира на 4,5 и повече касети. С новото студио книгите вече ще се записват и на дискове.
Най-хубавото е, че ще се намали обемът на книгата -от 20 касети на 1 диск.
С новата техника от съюза се надяват да увеличат и броя на произведенията, които записват за година. Така до незрящите ще достигнат повече нови книги.