Познавате лицата им и от кампанията на bTV „Твоята помощ”, с която зрителите им помогнаха да имат нови домове.
В една септемврийска нощ само за няколко часа проливни дъждове потопяват пловдивското село Дълго поле.
Датата е 19 септември 2005 година. Хората от селото я помнят така както помнят датата на раждането си. За един миг нахлулата вода помита със себе си всичко и преобръща стотици съдби. Наводнява над 400 къщи, без дом остават 62 семейства. Потопът взима и жертва. Възрастна жена остава завинаги под покрива на дома си, който се стоварва върху нея.
bTV изгради нови домове на четири от пострадалите семейства в Дълго поле.
Благодарение на зрителите, които дариха в кампанията „Твоята помощ" семейството на Станислав Томов само няколко месеца след потопа се нанася в новия си дом. Къщата е вдигната нависоко, за да не бъде наводнена отново. Споменът за онази нощ обаче все още стряска семейството.
„Легнахме всички и аз по едно време станах и видях, че дворът е пълен с вода и се развиках и разплаках”, разказва Екатерина Томова. Мъжът й пък хукнал да спасява сина им, който по това време бил на три годинки.
Докато къщата се строяла обаче, Томови живеят при роднини, опитват и от живота във фургон.
„Разликата е все едно си на палатка. Даже на палатка е по-добре, защото там непрекъснато течеше вода отвсякъде. Но да сме благодарни, че пак имаше къде да живеем”, обяснява Станислав.
Той и съпругата му градят живота си наново, възстановяват малко по малко отнесеното от стихията и подкрепят благотворителните кампании.
Мария Димова също живее в нова къща, построена от bTV.
Тя се опитва да прогони всяка мисъл за онази нощ, когато загубва всичко: „През нощта някъде два метра вълна се носи към нас. Просто беше много страшно. На другия ден, като идвах насам, цялата къща беше нацепена, всичко беше срутено вътре - нямаше стаи, нямаше нищо”.
Аргир Аргиров е запазил в двора си част от стената на старата си къща, за да му напомня за потопа и да благодари на Господ, че семейството му е спасено.
„Бяхме на втория етаж и усетих, че всичко взе да пука, взеха да пукат гредите и се опасявах да не би да стане нещо. И тук имам една метална стълба. По нея ги качих горе на плочата и се завихме с одеяла и там изкарахме до сутринта”, разказва той.
Подобно на десетки други семейства, и това на Аргир се оказва бездомно само за една нощ.
И докато повечето хора, пострадали при бедствието, вече имат покрив над главата си или все още строят, четири семейства са загубили всякаква надежда. Те все още живеят във фургони.
Мизерията не може да се опише с думи. Метален фургон е цялото богатство на Сийка и шестте и деца. За празниците те останали без подаръци. Обяснила им, че Дядо Коледа не може да дойде, защото фургонът им няма комин, през който старецът да влезе.
