Историята започва в родилното. Тогава Венетка Калчункова ражда първото си дете. Още в болницата обаче й казват, че детето е починало.
Никога не повярвах в това, категорична е баба Венетка. Все мислех на какви хора е попаднало.
През годините двамата имат и други деца.
Отгледахме ги, изучихме ги. Но тя все мислеше за това дете, разказва Кирил Калчунков. След промените реших да го потърся. Имаше кметове, които ми казваха, че е невъзможно да се добера до регистъра, но се намери една добра жена, която ми обясни, че няма нищо незаконно.
Така Кирил Калчунков намерил акта за раждане на сина си. В него нямало нищо нередно, но в горния десен ъгъл с черен молив било написано „починало”. Тогава със служителката потърсили смъртен акт.
Взех данните от акта за раждане и писах до вестника, продължава разказа си дядо Кирил. След 3-4 месеца обявата беше публикувана. Повече от година никой не се обади, но после се обадиха. Първоначално си помислих, че са измамници, но после разбрах, че не са.
След като се чули със сина си, възрастните хора го поканили на гости със семейството му.
Бях много развълнувана. Първо погледнах на кого прилича, но не можах да го определя, разказва баба Венетка. Вътрешното чувство обаче ми каза, че е детето ми.
Не ми е нужна ДНК експертиза. Той си има семейство, не сме му нужни. За нас е важно да знаем, че е добре, заключва дядо Кирил.
