В новия избирателен кодекс ще се запише, че ако между два вота има под шест месеца, те трябва да се обединят. Депутати вече прогнозираха, че съчетаването ще вдигне избирателната активност при избора на държавен глава, тъй като по принцип хората са по-дейни при гласуването за кмет.
Една друга идея обаче - идеята гласоподаватели в чужбина да могат да гласуват само в дипломатическите представителства, повдига въпросителни. На последните парламентарни избори в Турция имаше 120 секции в 17 града. Наши изселници реагираха остро на очакваното съкращаване. В Турция живеят близо половин милион български турци и това, според изселническите организации, може да предизвика дори безредици в изборния ден.
Ако законът постанови хората зад граница да гласуват единствено на територията на дипломатическите мисии, в Турция ще има само четири секции - в Анкара, Истанбул, Бурса и Одрин.
Простата сметка показва, че тези хора физически няма да могат да гласуват в Турция и логично ще търсят други варианти .Единият от които е така познатият ни изборен туризъм.
Един от възможните аргументи за ограничаване на броя на секциите е, че изборите зад граница могат да бъдат фалшифицирани. Показва го последното решение на Конституционния съд, с което изборите в 23 секции в южната ни съседка бяха касирани. За да не се стига до там обаче, хората зад граница смятат, че държавата трябва да засили контрола си по секциите, а не да ограничава техния брой
Други пък виждат в евентуалните промени политически реваншизъм, тъй като не е тайна, че в Турция мнозинството от българите гласуват само за една политическа партия.
От изселническите организации зад граница са категорични, че съкращаването на броя на секциите в чужбина може да бъде оспорено пред съда.
Очакванията и опасенията сега - година преди вота са големи, но всичко зависи от организацията на самия изборен ден. Особено внимание трябва да обърнем и на идеята за обединяване в едно на изборите за местна власт и за държавен глава.
Ако аргументът, че трудно можем да накараме хората да излязат четири пъти да гласуват, заради предполагаемите два тура и за кмет, и за президент, е разумен, то не остава ли у нас усещането, че обединяването на двата избора в един, предрешава кой ще бъде победителят. Ето мнението на дългогодишния наблюдател на изборите у нас - директорът на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов:
"По-силният избор е президентският избор и политическата сила, която води в президентските избори ще получи един бонус в своите кандидати за кметове и особено в своите листи за общински съветници. Тоест всичко зависи от кампанията и от кандидатите за президенти. Те ще доминират над кандидатите за общински съветници”.
Към темата за изборите ще се връщаме тепърва. Най-малкото защото текстовете в законите все още не са окончателни и не са минали през пленарната зала. До датата има достатъчно време и, може би, за първи път парламентът ще го употреби по предназначение и няма да променя законите в последния момент, така че да създаде усещането у избирателите, че не знаят правилата, по които могат да се възползват от правото да избират и да бъдат избирани.
