Енергийните планове на България били част от откровен разговор в резиденцията на испанския посланик.
"Всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Не на последно място - ефективността на проекта в десетки години напред би могъл да се изплати някога. Е, какво налага в условията на криза да го говорим", каза Борисов и подчерта, че бургазлии не желаят петролен терминал.
С аргумента, че е прекалено скъп се замразява и проектът "Белене".
"Кое ме кара да задължа държавата с 26 млрд. без ясен план кога ще ги върна тези пари? Да, много е лесно да излезеш и да кажеш - аз "да", правете ядрени централи. Кой българин не иска това да го чува? Това гали ухото. Но сметката е друга. Струва толкова, изплаща се за толкова време. В момента, в който ни я кажат и има тоя инвеститор, в тоя момент ще я правим. До този момент, няма такъв", заяви премиерът.
След минути новината за енергийните планове на кабинета обиколи агенциите. Отговорният за енергетиката министър я научи от репортери.
"Това сигурно сте го сънували, защото това аз нито съм го решавал, нито съм го казвал. Не мога да повярвам, че го е казал. Не сме решавали, че няма да участваме нито в единия, нито в другия проект", каза Трайчо Трайков.
Той обясни, че в момента се очаква екологичната оценка за петролопровода. Освен това имало въпросителни около икономическата му изгода.
В "Белене" пък имало уговорка с партньорите, докато не се намери чужд стратегически инвеститор, да не се влагат сериозни пари в площадката.
След тричасовия разговор испанският посланик направи от името на колегите си равносметка за почти едногодишното управление на Борисов.
"Посланиците на страните от Европейския съюз са извънредно доволни от действията на правителството като цяло. Подчертаваме това сега, както и първия ден", заяви Хорхе Фуентес.
Премиерът подчерта, че посланиците са на негова страна в спора му с президента Първанов за реформата в правораздаването. В късния следобед пресслужбата на премиера уточни, че
Борисов е направил изказването за Бургас-Александруполис в отговор на въпрос на гръцкия посланик.
Според разпространеното съобщение премиерът казал, че "България ще изчака официалния доклад за въздействието на петролопровода върху околната среда и, че към момента страната ни не е предприемала официални действия за прекратяване на участието си в проекта".
Димитър Анестев припомня историята на проекта и обобщава реакциите на независимите енергийни експерти.
Петролопроводът Бургас-Александруполис има 16-годишна история. Замисълът бе тръбата да осигурява алтернативен начин за бързо превозване на нефт от Каспийския регион, като се заобиколи Босфора. Така се пести много време от стандартния превоз с танкери на петрола до Гърция и също високите екологични и транспортни такси, които събира Турция от плавателните съдове за преминаването през Босфора.
Макар идеята за проекта да бе официално на правителството на Гърция, още от 1994 година в медиите се спекулира, че главният виновник за тръбопровода е гръцкият мултимилиардер Спирос Лацис. Той иска негови танкери да превозват петрол като намали влиянието на Турция и така всяка година си гарантира допълнителни приходи за над 100 млн. долара. Преговорите между правителствата на България, Гърция и Русия приключиха през септември 2006, а споразумението беше подписано през февруари 2007 г.
Какво казват експертите?
България, Русия и Гърция са подписали за тази тръба междуправителствено споразумение. Можем ли едностранно да се оттеглим?
Да, всички независими експерти, с които екипът ни разговаря днес са категорични, че можем да се оттеглим от споразумението, защото проектът все още не е навлязъл в т. нар. "необратима фаза". Директорът на проектната компания "Транс Болкан Пайплайн" Пламен Русев допусна обаче пред медиите, че Русия и Гърция може да поискат от страната ни да платим неустойки до 300 млн. евро за "необоснован отказ". Независимите експерти обаче напомнят, че такива санкции може да се избегнат, ако страната ни направи нужните совалки на политическо ниво.
Директорът на Балканска и Черноморска петролна асоциация Васил Кънев напомни, че от експлоатацията на петролопровода Бургас - Александруполис страната ни на година можеше да печели по 35 млн. долара от транзитни такси. Над този интерес обаче очевидно надделяват екологичните съображения.
"Екологичните съображения са силни, след като се има предвид трагедията в Мексиканския залив с избухването на платформата на Бритиш петролиум. Смятам, че всяка страна сама трябва да решава участва или не в големите енергийни проекти, така че не очаквам влошаване на отношенията.
Това, което ние губим са приходите от транзитни такси, но и геостратегическото си положение. Губим сериозни постъпления, които биха могли да се реализират в случай, че си запазим участието. А можем сега да го запазим и да го продадем на друга компания след време. Тогава България ще може да спечели още много", коментира Валентин Кънев.
По най-груби сметки строежът на тръбата щеше да струва на трите страни над 1 млрд. евро. Решението ни да се оттеглим може да се мотивира и с нарастващия бюджетен дефицит.
Според експертите, Русия и без България пак ще може да транзитира каспийския петрол, който изкупуват компаниите "Роснфет" и "Транснефт". Вместо през Бургас - Александруполис, петролът може да се транзитира през тръбопровода Самсун - Джейхан. Затова, според експертите, на този етап не можем да се опасяваме, че Москва ще ни накаже с ответен енергиен реваншизъм.
Засега няма реакция от Русия след изказването на българския премиер. Припомняме ви, че министърът на енергетиката на Русия Сергей Шматко само преди два дни също заяви, че строежът на петролопровода Бургас-Александруполис може да бъде замразен.
Русия нееднократно е заявявала, че може да прекрати финансирането на проекта, докато не бъде изяснена позицията на българското правителство. А тя вече е ясна.
